Имаше хубаво дупенце. Вирна крака малко по-високо пред огледалото и се огледа. Вулвата й беше идеално избръсната. Трябваше да измисли някаква алтернатива на това бръснене. Може би беше крайно време да пробва някакъв депилатор. Прокара ръка по дългите си крака за да провери за косъмчета. Не смееше да използва епилатора си за крака върху нежната кожа на вулвата си.

 

„Представяш ли си дисковете да защипят устничките ми“

При тази мисъл се изкикоти. Тъкмо се върна от магазина, взе един хладен душ и се отдаде на изучаване на тялото си. Нещо не й достигаше за пълно удовлетворение от безцелно пропиляния ден. Случката в асансьора с пубера на Неделчеви преди малко не беше достатъчна за да удовлетвори желанието й да издевателства над мъжката половина от човечеството.

„Горкият льольо, сигурно пак лъска в мазата“

Пръстите й се плъзнаха към ануса й. Щеше й се да може да разгледа малко по-подробно тази част от тялото си. Тъй като физически беше невъзможно да прави огледа от желаното разстояние нямаше нищо против да изучи ануса на друго момиче. Естествено щеше да й позволи да направи същото. Досадното звънене на телефона й я откъсна от избора на евентуалните кандидатки. Беше майка й. Пак.

– Да, мамче… ами чета книга – безсрамно излъга Ани – сега ли?… Ама те на мен няма да ми го дадат…

Както обикновено майка й я пращаше да свърши някаква нейна работа. Точно сега нямаше абсолютно никакво желание да се мъкне до някаква си банка за да проверява не знам какво си. Момент. Коя банка каза майка й?

– Мамче, коя банка каза?

Досадата за миг беше заместена от похотлива идея в главата на Ани. Докато майка й обясняваше какво точно иска идеята все повече и повече се оформяше. Мдаааа, беше време да даде материал за мастурбация на още един младеж този ден.

Ани метна телефона на леглото и застана пред гардероба. Разсеяно си играеше с малките си срамни устни докато се чудеше какво точно да облече. Интересно защо природата беше решила малките срамни устни да стърчат малко над големите. „Като ги разпънеш стават като крилца на пеперуда“ – Ани пак се изкиска.

Обичаше да ходи до офиса на банката. Червеното й харесваше, а и кредитният на майка й беше някакъв младеж, вероятно само няколко години по-голям от нея, който още при първата им среща едвам успяваше да поддържа нормален ритъм на разговора. Ани внимателно го изучаваше. Тя обичаше да опознае добре плячката си преди да започне да я измъчва. Първата им среща продължи кратко, естествено не приложи всички техники, но определено му остави материал за размисъл. Направи го съвсем естествно, както обикновено – когато той и подаде визитката си, тя без да го пита се пресегна през бюрото му така, че деколтето й да попадне точно пред очите му. Преди той да успее да се смути помоли за химикал за да запише, че това е кредитният на майка й. Гледаше го невинно, с широко отворени очи и любезна усмивка. И не се отдръпваше. Трябваше да му даде възможност да почувства аромата й.

С всяка следваща среща тя му даваше нов материал – веднъж оправи вратовръзката му, друг път уж неволно клекна в краката му и когато беше сигурна, че той е се е почувствал неудобно го погледна изотдолу. Нямаше мъж, който да може да устои на този поглед без да асоциира гледката с орална любов. Мда, Ани много си я биваше в тия работи.

 

Пръстите й изпънаха връхчето на лявата й срамна устничка, показалецът притисна нежната кожичка и я прибра обратно навътре. Синята рокличка сякаш беше добър избор. Беше възкъсичка и почти прозрачна. Леката подплънка на бюста не позволяваше да се види ареолата й, но даваше пълна свобода на зърното да се движи и изпъква под плата. Просто идеално.

Ани се облече, взе малката си чантичка и се измъкна от апартамента. Паркира на две пресечки от офиса на банката. Измъкна близалката от устата си само колкото да се убеди, че червилото й е наред и се понесе плавно към офиса. Мразеше да се изпоти преди да влезе вътре. Посрещна я жадният поглед на дебеличкия охранител.

– Добър ден, госпож`це…
– Търся господин Калин Москов – изгука Ани. Дебелакът беше лепнал очите си в прозрачната й рокличка и сигурно се чудеше, дали това на корема й е висулка или някакъв елемент от плата. Беше си готова плячка. Просто не й беше в категорията. Той също го знаеше и само безмълвно махна на Ани да продължи към кредитния отдел. Цялата тази стъклария я отегчаваше. Как може всичко да е прозрачно…

Калин Москов седеше зад бюрото си и отегчено подреждаше някакви листи, когато зърна Ани. Доста беше налапал въдицата. По погледа му личеше. Младият мъж преглътна, успя да се овладее и я покани да влезе. Ани мълчеше. Нямаше никаква бърза работа, а и близалката в устата й пречеше. С два пръста хвана пластмасовата дръжка и осмуквайки добре карамелизираното бонбонче го извади от устата си.

– Извинете ме господин Москов. Не съм обядвала нищо и взех близалката като енергиен заряд. Мога ли да използвам кошчето ви? – свенливо попита Ани и без да чака покана се наведе леко надолу и пусна близалката в кошчето под бюрото. Изправи се бързо – още беше рано да му показва, че е без сутиен. Погледът му недвусмислено показваше, че е успяла да възбуди любопитството му. Кръстоса крака и зарови в чантичката си. Ровучкаше нервно и съвсем случайно позволи на и без това късата й рокличка да се набере максимално нагоре. Вдигна очи и улови погледа му сякаш облизващ голото й бедро. Не, тя не беше такова момиче – не му позволи да се засрами. Усмихна се извинително и каза:

– Извинявам, се майка ми поръча нещо и го записах, но вероятно записките ми са останали в колата или в офиса. – Лъжеше толкова естествено, че чак сама се учудваше как успява толкова бързо да съчинява правдоподобни истории. Продължаваше да бърбори за напрегнатия си ден и не даваше възможност на момчето да вземе думата.

– Всъщност майка ви се обади преди около час и ми каза да Ви очаквам – успя да се вмъкне кредитният. – Аз приготвих извлеченията и комплекта тук. Смятате, ли че ще имате нужда от помощ при попълването на заявлението?
– Разбира се, разбира се – делово заяви Ани. След това отигра съсредоточена физиономия и замислено каза – все пак обаче може ли да ги прегледаме преди да тръгна?

Калин Москов се поотпусна, разтвори папката и започна да обяснява как трябва да бъде попълнено заявлението. Когато говореше за работа му беше доста по-лесно да общува с момичето. Ани го слушаше внимателно. Гледаше го право в очите и току поглеждаше документите. Ако в момента някой от колегите на Калин погледнеше към тях щеше да остане с впечатлението, че те усилено работят.

Този път щеше да му даде материал за доста повече самотни вечери. Ани се пресегна и докосна ръката му. Сякаш случайно за да задържи разговора върху списъка с необходими документи. Наведе се напред и попита:

– За тази година отчети към първото тримесечие ще свършат ли работа или ще искате към полугодието? – изобщо не я интересуваше, а и си нямаше хабер за какво изобщо говорят, но беше усвоила няколко реплики от майка си и умееше да ги използва съвсем на място.

Гледаше го в очакване без да пуска ръката му. Стоеше все така приведена, отпуснала лявата си ръка ниско долу. Знаеше, че в момента деколтето на роклята й разкрива доста повече от обичайната гледка. Дали виждаше зърното й? Мдааа, явно виждаше достатъчно. А, защо да не види още мъничко… Ани се надигна и се пресегна за да вземе един химикал от органайзера на бюрото. Отметна русата си коса за да не скрива гледката към гърдите си и в миг на колебание остана в тази поза.

– Има ли значение кой химикал ще използвам? – очите му бяха вперени в деколтето й. Да, явно виждаше гърдите й. Ани свенливо прибра рокличката си за да му даде сигнал, че е забелязала къде зяпа. Банковият служител се изчерви и се отдръпна назад. Обожаваше да ги кара да се чувстват неудобно. Ани изслуша указанията за попълване на документите и току отмяташе тук таме нещо. След като приключиха тя благодари и стана. На ставане за миг се поколеба.

– Извинете, господин Москов, дали е удобно да използвам тоалетната – трябва да се освежа?

Естествено, естествено. Не беше очаквала да й откаже. Не отказа и на молбата й да я придружи, все пак в банката имаха една унисекс тоалетна и беше някак си неудобно само момиче там. Разбираше я естествено. И да дори ще влезе вътре в помещението за да предупреди, че е заето ако влезе някой колега. Да, и естествено ще пази чантичката й, която тя остави на мивката тъй като вътре щеше само да й се пречка. „Вие сте истински кавалер“ – чаровно изпърха с мигли Ани затваряйки вратичката зад себе си.

Ани стоеше затворена в кабинката и чуваше как кредитният пристъпва пред вратата й. Изпишка се спокойно без да се опитва да прикрива звука. Не бързаше за никъде – в края на краищата истинското забавление тепърва предстоеше. Сигурно десетина пъти вече бе идвала в банката и беше крайно време да накара Калин Москов окончателно да налапа въдицата – този път Ани възнамеряваше да показва гърдите си, съвсем дискретно разбира се.

 

– Извинете господин Москов, стори ми се че получих съобщение на телефона си?… – кредитният се засуети – той се показва от джобчето на чантичката. Чухте ли го да вибрира?
– Не, всъщност не – Москов извади телефона, плъзна пръст по екрана и след като нищо не подсказваше, че има получено съобщение го върна обратно. Как това момиче изобщо успяваше да събере нещо в тази чантичка, джобчето едва събираше телефона й и то не целия.

В това време Ани стана, пусна водата и леко отпусна единия край на презрамката на рокличката си. Тъканта едва се задържаше на рамото й. Отключи вратичката и излезе. Сложи възможно най-предания поглед на който беше способна и погледна младия мъж в очите. С едва доловимо движение на ръката окончателно прекрати опитите на презрамката й да се задържи върху рамото и тъканта нежно увисна надолу. С нея се спусна и плата покриващ дясната й гърда. Зърното й потръпна незащитено пред вторачения поглед на банковия служител. Ани тъкмо щеше да вдигне свенливо презрамката си, когато нещо в добре пресметнатия й план не се получи. Тя не предвиждаше реакция от Калин Москов.

Явно в някакъв момент беше предозирала с флирта, защото Москов неочаквано се нахвърли върху нея и с плам засмука зърното й. Ани почувства влажните му устни да поглъщат жадно гърдата й. Скоро бяха засмукали цялата й ареола и голяма част от гръдта й. Езикът му с мощни тласъци лижеше зърното й. Усети трепет в слабините, а после и ръката му търсеща път под оскъдните й бикини. Ани нямаше нищо против едно бързо сексче, но това доста се разминаваше с плановете й за трайно оплитане на плячката в мрежата. Пръстите на кредитния проникнаха във вагината й. Явно тя нямаше нищо против да не следват плана, защото вместо да се възпротиви на това грубо нахлуване тя реагира с приветствени сокове издаващи възбудата на тялото й. Лявата ръка на младежа беше сграбчила дупето й. Ани опита да го изблъска, но вместо това загуби прикритието и на другата си гърда. Калин не пропусна и лакомо се премести към нея и я зализа също така жадно. Избута момичето към стената и я притисна плътно о плочките. Ръката му се отдели от дупето й и се зае да освободи възбудения до пръсване пенис.

„Абсурд!“

Обади се здравият разум на Ани. Тя нямаше никакво намерение да допусне това. Ани с усилие успя да отдели устните на младежа от гърдите си и го целуна. После се спусна надолу сякаш имаше намерение да му направи свирка в тоалетната. Калин я гледаше напрегнато и отслаби хватката си. Тялото на момичето се плъзна надолу и се озова точно пред пениса му. Ани отново изпусна контрола, защото Калин просто натъпка члена си в устата й. Нямаше къде да отстъпва – отзад беше стената. Той я хвана за главата и тласкаше равномерно пениса си в устата й. Почти я задавяше. Тя хвана тестисите му и с другата си ръка го бутна назад. Явно той изтълкува грешно опита й да се освободи от него, защото извади пениса си от устата й и на негово място натъпка скротума си.

 

Устата на Ани беше изпълнена от двата тестиса на Калин… и тя просто стисна челюсти. Левият тестис беше върху езика й, усещаше наболото окосмяване, но десния се оказа точно между кътниците й. За миг топчицата сякаш поддаде и после отскочи встрани в бузата й. Калин високо изстена и моментално се отдръпна. Присви се и клекна, подпирайки се на мивката. Гледаше я с изненада и подчертана болка. Време беше Ани да изиграе нова роля – очите й се наляха със сълзи. Намери онзи поглед изпълнен с ужас и недоверие, който използваше когато някой се опиташе да й пише двойка в училище. Притисна устата си с ръце и се сви в ъгъла на тоалетната до плочките.

– Господин Москов, какво правите с мен? Не мога да повярвам, какво се опитахте да направите с мен?

Беше отлична актриса. Задъхваше се докато говореше, знаеше че гърдите й още се виждат. Русата й коса падаше свободна по раменете й. И без да вижда образа си в огледалото над мивката знаеше, че изглежда като обезчестен, невинен ангел. След два мига театрална пауза Ани се изправи, скри гърдите си с роклята. Пристъпи плахо и грабна чантичката си. Хвана вратата и с глас пропит с разочарование каза:

– А аз Ви имам такова огромно доверие…

Излезе от тоалетната и почти се сблъска с една възрастна служителка, която се опитваше да си проправи път навътре. Нова промяна в плана.

– Къде е офиса на директора?

Ани го каза достатъчно високо за да го чуе Калин Москов зад вратата. Пак владееше положението – с един куршум два заека. Калин щеше да изпадне в ужас, смятайки че тя възнамерява да уведоми директора за случката в тоалетната, а Ани просто опитваше да задържи колежката му извън тоалетните за да му даде време да прикрие следите от деянието си. Все пак плячката беше безполезна ако го уволнят.

– Ами … мисля, че господин Марков излезе на среща…
– Добре, благодаря Ви, ще си уговоря среща за друг ден. Довиждане.

Минути по-късно Ани шофираше към дома. На седалката до нея бяха няколкото салфетки необходими да избърше слюнките на младежа от гърдите си. Беше прегледала видеозаписа от телефона си. Неслучайно избра тази чантичка – джобчето бе твърде малко за да побере нейният LG. Тринадесет мегапискеловата камера се подаваше свободно над ръба на джобчето. Ани още помнеше описанието на характеристиките

Функцията за оптична стабилизация на образа не само намалява размазването и треперенето, но лазерът измерва разстоянието до обекта незабавно,осигурявайки перфектни качествени снимки с 13MP камера. Благодарение на бързата корекция на фокуса, никога няма да пропуснете момента, който искате да заснемете.

Беше абсолютно убедена, че на компютъра видеото щеше да е още по-ясно. Дааа, нещата се развиха даже по-добре от очакваното. Заслужаваше си малко разпускане. Пусна Pon De Replay и усили до край. Ани отново се замисли над списъка с момичета, чиито анус нямаше нищо против да изучи отблизо.

(Visited 1,014 times, 1 visits today)

0 0 vote
Article Rating
simple-ad

This is a demo advert, you can use simple text, HTML image or any Ad Service JavaScript code. If you're inserting HTML or JS code make sure editor is switched to 'Text' mode.

Subscribe
Notify of
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
SIGN INTO YOUR ACCOUNT CREATE NEW ACCOUNT

Your privacy is important to us and we will never rent or sell your information.

 
×

 
×
FORGOT YOUR DETAILS?
×

Go up

ОЧАКВАЙТЕ НОВ КОНКУРС НА ТЕМА "МОКРИ ПУТЕТА"

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x

Добре Дошли

Добре дошли в eroticon.ml!
Eroticon е сайт за секс,еротика и запознанства между възрастни. Тук можете да създадете нови приятелства, да намерите горещи мъже и жени, диви двойки и секси групи.
Без значение дали си нормален или гей, търсещ секси мъж или жена, може да намериш всичко в eroticon.ml. Регистрирай се днес, и намери нови връзки за довечера.

Защо да се регистрираш?

  • Включи се и намери партньор за горещи сексуални контакти и запознанства
  • Анонимна кореспонденция и чат с други сексуално либерални потребители
  • Открийте еротичния начин на живот на другите регистрирани чрез техните снимки и профили
  • Четете еротични и секс разкази и случки без ограничение (КАТО ГОСТ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ ПО ЕДИН РАЗКАЗ НА ЧАС ! )