Сигурно за десети път разглеждах ноктите си. Трябваше да отида на маникюристка. Разсеяно огледах кабинета на шефа. И преди не обичах особено работата си, но откакто ме прехвърлиха в клон Изток направо я намразих. След като ни купиха австрийците всички сякаш бяха полудели – планове, нови клиенти, повече продажби. И това откачено разместване – буквално разформироваха цели екипи и преназначиха хората на различни места. Някои просто уволниха. Много от старите мениджъри изхвърчаха и на тяхно място дойдоха нови. По-напористи, по-амбициозни и значително по-нервни.

Типичен пример беше нашето шефче. Преди продажбата ръководеше клона в Севлиево. След това, на една от първите конференции нещо се беше натегнал и австриеца го забелязал. „Такива хора ни трябват“ бил казал след разговора си с него. Сигурно. Може пък и наистина така да е казал, ама сигурно поне го е казал на немски, а не на български както през ден ни го набиваше Бочаров. За всички остана загадка какво толкова са говорили след като Бочаров не знаеше и бъкел немски.

Огледах се за часовник. Що за мениджър няма часовник в офиса си? Със сигурност работното време отдавна беше свършило. За Бочаров да работиш часове след пет беше някакъв белег за особено усърдие в работата. Редовно киснехме до седем, защото „само така се постигат успехи„. След шест в офиса цареше гробно мълчание. Всички с досада цъкаха по монитора в очакване да мине времето.

Почти чувах как всеки мислено повтаря като мантра това празно обещание. Ставаше шест и половина, после седем. Така и никой не смееше да напусне офиса. Бочаров сякаш имаше очи и на гърба – само някой да мръдне и изскачаше от офиса си и започваше да раздава нови задачи на всички. Или още по-лошо – започваше с неговите досадни трактати и поучения за вътрешната мотивация.

Егати ако ще ме уволнява да ме уволнява! Писна ми вече! Постоянното притискане за резултати, вечните крясъци и нескончаемите справки бяха ме докарали до някаква форма на затъпяваща апатия. Това беше моят начин да се предпазя от истерията. В края на краищата не исках да си докарам нервна криза като Ирка. Горката – направо й се пренави пружината.


Гласът му избуча пред вратата. Тъкмо се стегнах и той започна да заглъхва в другия край на общото помещение. Явно си хвана нова жертва. Прокарах пръст по коляното си. Егати. В това време трябваше да съм на море или поне на Витоша, а не да кисна в тъпия му офис. Колко ли време щеше да ме мотае. Пак щяхме да си говорим за продажби и за „неговия“ метод за печелене на клиенти. Вече двадесет минути висях на бюрото му. Допишка ми се и се чудех дали ще ме кара още да го чакам.
Някъде се тръшна врата. Къде пък намери врата в тоя „оупън спейс офис“. Бочаров боботеше в общата зала. По тона му се ориентирах, че пак е започнал с наставленията. Кой ли си го отнесе сега? Въздъхнах с досада. В последно време постоянно ме тормозеше – „Милкова, това… Милкова, онова…„. Вечно си търсеше повод да ми възлага някакви нови задачи и да ми морализаторства.

Трябваше да го накарам да ме пусне бързо. Да казва каквото има да казва и да ме пуска да си ходя. Чух, че някои от колегите си тръгнаха. Хм? Едва минаваше седем? Може би Бочаров е в добро настроение и днес е дал „свободно“? Ако е на кеф сигурно няма да ме държи дълго? Все пак реших малко да помогна на късмета си и се огледах. Бръкнах в сутиена и наместих гърдите си. Така деколтето ми изглеждаше приятно апетитно, но без да преминава границата на приличието. Разкопчах сакото.

Мнееее, твърде перверзно.

Закопчах го отново. Опипах гърдите си и ги наместих в чашките на сутиена. Огледах критично цепката между тях и прецених, че такава гледка би размекнала всеки мъж. Със задоволство вдигнах глава и се огледах. Бочаров се чуваше някъде из „оупън спейса“. За наш късмет конструкцията на сградата не позволяваше неговия офис да има прозорци. В корпоративната визия трябваше неговият офис да е изцяло от стъкло, но за късмет при нас това просто беше невъзможно. Представяте ли си по цял ден да ни следи и с поглед? Та и в момента имах усещането, че ме вижда постоянно. Единственият недостатък беше, че в момента аз не го виждах. Всъщност не виждах никой от колегите си. По тишината предположих, че повечето са си тръгнали или просто се скатават. Заслушах се за момент и като не чух нищо отново се загледах в маникюра си.

– Е, помисли ли върху задачката?

Бочаров нахлу като ураган в офиса. Задачка? Явно в пороя от думи, с които ме изпроводи до офиса си е имало и някакво задание. Вече дотолкова бях свикнала да изключвам сетивата си, че изобщо не му обръщах внимание какво говори. За мой късмет бях усвоила и набор отработени фрази за случаи като настоящия:

– Естествено… Аз мисля, че трябва внимателно да обсъдим ситуацията и се надявам с Ваше съдействие да намерим най-удачния подход…


Със задоволство се стрелна една хитряшка мисъл през главата ми. Действително погледът на Бочаров едва успяваше да се задържи върху очите ми. Усещах как с мъка се удържа да не зяпа деколтето ми. Идеално! Ще позяпа и скоро ще ме пусне!
Просто плещех празни приказки. Само се надявах да клъвне и да поеме, защото все още си нямах ни най-малка идея за каква „задачка“ ми говори. Бочаров ме гледаше отвисоко. В интерес на истината нахлуването му дотолкова ме изненада, че дори не успях да стана от стола му. В момента той стоеше буквално надвиснал над мен и практически отрязваше пътя ми за ставане.

– Разбирам Милкова, но аз исках да поговорим по-скоро в друга насока. – Той направи многозначителна пауза и продължи – Как се чувстваш в новия колектив?

Въпросът му ме свари неподготвена. Явно беше сменил арсенала. Не бях много сигурна как да реагирам и отговорих уклончиво. Надявах се да преминем към обичайните глупости – продажби, методи за комуникация с клиентите и други безсмислици. След половин час ще му омръзне да си слуша гласа и ще ме пусне.

– А как се чувстваш като част от моя екип?

Странно. Въпросите определено не бяха от редовните. Усетих, че се стягам. Подсъзнателно установих, че в открития офис отвън не се чува нито звук. Дали всички са си тръгнали? Или просто ми съчувстват докато аз се въртя на бавен огън.

Буквално се вцепених при тази мисъл. За пръв път се разтревожих за работното си място. Вероятно щях лесно да си намеря друга работа, но промяната ме плашеше. За миг се опитах да изтрия всички глупости от главата си и да сваля защитната си преграда от апатия. Бочаров говореше.

– … една млада и амбициозна жена винаги може да успее в моя екип. Казвал ли съм ти за Лидия? Тя сега е в Централно? Чувала си я нали? В Маркетинга е! Точно при мен тръгна! Какво момиченце беше само… В началото идея си нямаше от работа с клиенти, но после я научих. Важно е да имаш подход, Нели.


– Е Нели, какво мислиш?
Рядко ме наричаше по име. Мразех да фамилиарничи с мен. Винаги искаше някоя дивотия след това. Този път обаче имах различно усещане. Слушах го внимателно и още по-внимателно наблюдавах поведението му. Бочаров ту се отнасяше в приказките си, ту някак неволно навлизаше в личното ми пространство. Не спираше да говори. За успеха. За себе си. Най-вече за себе си. Явно не смяташе да ме уволни?

Какво мисля за кое? Почувствах се сякаш са издърпали пода изпод краката ми. За какво говореше той? Забелязах как погледът му все по-често се спира на деколтето ми. Гледах го с все по-нарастващо внимание. Нима е възможно? Нашето хиперморално шефче да си пада по мен?

Дори със самочувствието на симпатично момиче не можех да си повярвам. Виждах Бочаров в коренно различна светлина. За пръв път го виждах като мъж. Картините на съвместната ни работа се редяха пред очите ми. Всички неволни докосвания. Особеното внимание и плам, с които ми говореше. Дори в досадните му наставления откривах непознат ентусиазъм. Усетих погледа му. Всъщност той ми беше задал въпрос?

Погледнах го изотдолу. Всъщност не беше лош като мъж. Ако се бяхме запознали при други обстоятелства сигурно дори щеше да ми стане интересен. Долавях в погледа му онази искрица. В миг реших да играя ва банк.

– Не знам. Зависи какво мога да очаквам от Вас.

Дори не бях съвсем сигурна дали съм улучила правилния тон. Казах го може би по-предизвикателно отколкото планирах. Гледах го без да откъсвам очи от неговите. Усещах желанието му. Или може би си въобразявах? Нима бях загубила дарбата си да разгадавам желанията на мъжете. Трябваше да бъда сигурна? Небрежно плъзнах ръка нагоре и съвсем леко разтворих деколтето си. Беше почти като неволен жест. Сигурно не би направило впечатление на никого ако бяхме на съвещание в конферентната зала.


Дишаше тежко. Аз поглеждах току него, току лъсналата главичка на члена му. Преглътнах. Дали просто да не му направя една свирка? Мнее, така ще изглеждам като някаква лесна курва…
Бочаров обаче го забеляза. По челото му избиха ситни капчици пот. Сякаш виждах как избиват като бисерчета по цялото му теме. Бръснатата му глава скоро залъщя под неоновите лампи. Усещах напрежението му. Чувствах как в него ври и кипи някаква вътрешна борба. В миг той се изпъна. Без да откъсва очи от мен бавно разкопча панталона си и извади пениса си.

– Ама… аз не съм такова момиче…

С почти детска невинност казах аз. Той се сконфузи. Моментът беше ужасно неловък. Голият му член сякаш изгуби от първоначалния си обем и кожата на главичката му доби матов отенък. Със сигурност не го беше планирал. Личеше му, че вече съжалява за глупавата си постъпка. Той прибра члена си в панталона почти машинално. Сякаш се беше изпикал и сега си го прибираше. Усещах нагнетяващото се напрежение от нелепата ситуация. Усещах и как пропусках шанса си да си улесня живота.

– Ама не…

Протегнах ръка но преди да докосна панталона му се спрях. Почти го съжалявах. Трябва да се чувства невероятно тъпо. Всъщност той не беше лош човек – трябваше да ме е уволнил още преди месеци, когато изтече изпитателния ми срок на новата длъжност. Тогава не го направи. Не разбрах защо. Просто един ден се върна много потиснат от събранието на директорите. Седмица по-късно договорът ми автоматично стана постоянен. Не знам какво исках в този момент. Съчувствах му. Чувствах се също толкова неловко.

Бочаров ме гледаше. Мълчахме. Изправих се и понечих да кажа нещо. Нищо не ми идваше наум. Просто стояхме изправени един до друг. Исках да му кажа нещо. Да го успокоя, че случилото се ще остане между нас. Чувствах някаква вина – все пак аз го провокирах, макар и съвсем дискретно. Протегнах ръка и го докоснах по ревера. Тогава той просто ме сграбчи.

Дори не разбрах кога ме притисна към бюрото. Обсипваше шията ми с целувки. Ръцете му шареха по тялото ми. Грубо напипа гърдите ми. Опитах да го отблъсна. Как се насадих в такава ситуация?

– Ама…

Бочаров разкопча със замах сакото ми. Копчето изхвърча някъде в ъгъла. В този миг се проклех за навика си да не нося нищо под сакото освен сутиен. Шефът ме срабчи през кръста и ме повдигна. Дупето ми залепна за бюрото.

– Искам да ти оближа путката.


Притиснах с длан челото на шефа си в опит да го отделя от зърното си. Ръката ми просто се плъзна по потното му теме. Усетих, че копчетата на панталона се предадоха и вече нищо не спираше пръстите му към пътя за вагината ми. Той ме изтласка върху бюрото. Връхчето на гърдата ми лъщеше от слюнките му. Задъхвах се от опитите си да го отблъсна от себе си

.Какво? Той почти изстена думите. Не бях сигурна, че го разбрах. Пръстите му обаче потвърдиха намеренията му като несръчно започнаха да търсят как да откопчаят панталона ми. Дъхът му сякаш изгаряше голото ми тяло. За миг едната му ръка се плъзна нагоре и грубо измъкна гърдата ми от чашката на сутиена. Бочаров се наведе и засмука жадно зърното. Изохках от изненада. Винаги бях използвала предимствата на пола си при контакта с мъже. Понякога дискретно флиртувах, понякога се показвах по-слаба или по-наивна отколкото бях всъщност. Никога обаче не бях предполагала, че някога някой мъж може да изтърве контрола над себе си и просто да ме опъне.

Бочаров повдигна дупето ми и изхлузи панталона ми надолу. Съпротивлявах се вяло. Не знам дали трябваше да крещя или да го ударя с перфоратора. Можеше да го блъсна по главата с тежкото метално пособие и това със сигурност щеше да прекрати нападението му. Не знаех обаче дали наистина го искам. Какво щеше да се случи после?

– Нели… О, Нели…

Пръстите на шефа ровеха под бикините в опит да достигнат вагината ми. Изстенах когато той неволно изтръгна няколко срамни косъма от интимната ми прическа. Явно той го прие за признак на възбуда защото клекна между краката ми. Дръпна бикините настрани и откри подстриганата ми вулва.

Очаквах грубо да ме залиже. Почти предчувствах как ще залепи мокрия си език върху клитора ми. Неволно разтворих крака и се стегнах в очакване. Честно казано очаквах всичко но не и това.

Бочаров започна леко да подухва разтвореното ми влагалище. В първият миг не разбрах. Да не би да усещаше някаква миризма? Започнах да се притеснявам. Той просто седеше клекнал между разтворените ми крака и духаше. Въздушната струя целенасочено обхождаше входа на влагалището ми, клитора и целите срамни устни. Гледах го невярващо. Какво точно се опитваше да прави този човек?


– Няма ли да… да ме лижете?

Започна да ми става смешно. Едвам потисках кикота си. Не мога да повярвам – седях и гледах как шефът духа вулвата ми. Всъщност той нали каза „искам да те оближа“? Опитах се да си спомня. Почти бях сигурна в това…

Наистина не се стърпях. Със сигурност каза, че иска да ме олиже. Даже използва нещо мръснишко и вулгарно. Той ме погледна почти изненадано. После изплези език и със старанието на мозъчен хирург го насочи към вагината ми. Затворих очи за да не се засмея.

Езикът на Бочаров леко започна да опипва срамните ми устни. Бавно. Полека изследваше всеки сантиметър от вулвата. В началото беше някак си сухо. Всъщност от духането му вагината ми наистина беше поизсъхнала и езикът му по-скоро стържеше отколкото ме лижеше. Постепенно слюнката му започна да се стича и аз почти се почувствах приятно.

С тая работа и три съквартирантки отдавна не ми се беше случвало мъжки език да се разходи по клитора ми. Отпуснах се назад и се опитах да се насладя на момента. Какво правя? Всъщност какво наистина правя? Чукам се с шефа си? Та той почти ме насили… Е, и аз не се съпротивлявах особено. Езикът му все по дълбоко проникваше във влагалището ми. Усетих как клиторът започна да набъбва. Изстенах. Този път наистина от удоволствие.

Шефът стана. Коленете му изпукаха от напрежението. Той преметна краката ми през дясното си рамо и насочи пениса си към мен. Лъскавата му главичка се хлъзна в мократа ми вулва и пропусна входа. Той опита отново. Главичката му се хлъзна по клитора ми. Протегнах се и разтворих вагината си. Най-после Бочаров уцели. Проникна в мен бързо, без да среща почти никаква съпротива. Вагината ми беше дотолкова мокра отвън и отвътре, че пенисът му просто хлътна в мен.

– Страшна путка си, Нели!

Почти го прошепна. Явно все пак се стесняваше да ми говори мръсотии. Изобщо обаче не се стесняваше да забива интензивно пениса си в мен. Чувах пляскането на телата ни при всеки тласък. Гърдите ми се друсаха безпомощно. Твърдото бюро започна да ми убива.

– Ух… бюрото…


Бочаров виеше от удоволствие. Членът му грубо навлизаше във влагалището ми и се забиваше чак до тестисите. Виждах как скротума мазно се клатушка облят с мъзга от мен. Прехапах устни и зачаках той да свърши. Гърдите ми се триеха о хладната повърхност на бюрото. Зърната жално се извиваха залепвайки за лакираното дърво. Дали сега редовно ще ме опъва в офиса си? Сигурно ще ме вика всеки път щом имах кофти резултати. Всеки път щом изгубя сделка ще трябва да му пускам. Абсурд – та той може да ме чука по няколко пъти седмично?
Той сякаш ме разбра. Избута ме колкото да ми събуе бикините. После ми позволи да сляза от бюрото. Обърна ме гърбом и качи единия ми крак горе. Чувствах се като някаква мръсна курва. Сякаш се продавах за да запазя работата си. От главата ми не излизаше мисълта – „Опъна ме вместо да ме уволни„.

– Супер готино се ебеш, Нели!

Бочаров измъкна пениса си от мен и се тръшна на директорския си стол. Стоях разчекната на бюрото докато ръцете му грубо не ме придърпаха върху него. За малко пенисът му да се прицели в ануса ми. За щастие навреме хванах ствола му и го насочих. Сигурно се беше изморил от дивата гимнастика преди малко и сега искаше аз да си го начуквам сама.

Започнах да се движа бавно. Внимателно завъртях дупето си изтръгвайки стонове на удоволствие от него. Сега аз контролирах дълбочината и интензивността на проникването и за пръв път от началото на секса започнах да изпитвам удоволствие. Въртях дупето си и чувствах как пенисът му обикаля из влагалището ми. Усещах как твърдината се движи в мен и опира във всички точки на вагината. Започнах да се движа ритмично. Затворих очи и се концентрирах върху собственото си удоволствие. Зад гърба ми Бочаров стенеше, явно едвам удържаше еякулацията си.

– Страшна путка си… страшна путка…


– Хайде… на гърдите ми…
Не спираше да ръси вулгаризми той. Не го слушах. Изобщо. Ръката ми беше обхванала гърдата ми и масажираше зърното. Спрях за миг колкото да сваля сакото си. Движех тялото си ритмично – с темпа на собствените си усещания. Не знам дали щях да изпитам оргазъм. Да, изпитвах удоволствие от секса. Нормално – след месеци въздържание и на кол да се бях нанизала пак щеше да ми е приятно. Бочаров зад мен вече виеше като диво животно. Ръцете му се опитваха да овладеят движенията на тялото ми. Явно беше на ръба на оргазма. Не ми се щеше да ме напълни със спермата си. Измъкнах пениса му от мен и застанах на колене пред него.

Той дори не успя да стане от стола. Първата струя се метна през цял метър и се пльосна на бедрото ми. След това той се надигна и успя да се прицели по-точно. Струите му мазно се мятаха и залепваха за голото ми тяло. Той виеше и стенеше през цялото време. Когато най-после свърши гърдите ми бяха опръскани с бял сироп.

Бочаров се отпусна на стола си. Едвам дишаше. Гледаше ме с премрежен поглед. Надигнах се и се огледах за кърпички. Спермата му се стичаше по гърдите ми надолу към корема. Не намерих нищо. Извадих един бял лист от принтера и започнах да обирам семето му с пръсти и да го мажа върху листа.

– Нели…

Бочаров беше успял в някаква степен да овладее тялото си. Седеше гол на директорския стол и ме гледаше.

– Нели, трябва да ти дам няколко сделки, че за следващата среща на директорите не искам да си от последните.

(Visited 2,465 times, 1 visits today)

SIGN INTO YOUR ACCOUNT CREATE NEW ACCOUNT

Your privacy is important to us and we will never rent or sell your information.

 
×

 
×
FORGOT YOUR DETAILS?
×

Go up

ОЧАКВАЙТЕ НОВ КОНКУРС НА ТЕМА "МОКРИ ПУТЕТА"

Добре Дошли

Добре дошли в eroticon.ml!
Eroticon е сайт за секс,еротика и запознанства между възрастни. Тук можете да създадете нови приятелства, да намерите горещи мъже и жени, диви двойки и секси групи.
Без значение дали си нормален или гей, търсещ секси мъж или жена, може да намериш всичко в eroticon.ml. Регистрирай се днес, и намери нови връзки за довечера.

Защо да се регистрираш?

  • Включи се и намери партньор за горещи сексуални контакти и запознанства
  • Анонимна кореспонденция и чат с други сексуално либерални потребители
  • Открийте еротичния начин на живот на другите регистрирани чрез техните снимки и профили
  • Четете еротични и секс разкази и случки без ограничение (КАТО ГОСТ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ ПО ЕДИН РАЗКАЗ НА ЧАС ! )