– А, ти ли си?… Много ми е приятно да те видя…
Тя се усмихна дяволито, а мен ме обля студена кофа неочакван срам гарниран с ледени кубчета
конфузно объркване. Не очаквах да я видя тук. Всъщност надявах се да не я видя където и да е. Беше
страшно настоятелна, дори досадна. Месеци наред имах чувството, че ме преследва в метрото. На път
за работа. На път за квартирата. Няколко пъти дори ми се натискаше в тълпата.
Не обичам агресивни жени
„Ти да не си инженер?“ ме беше попитала неочаквано при едно от онези пътувания, при които телата на
непознати те притискат отвсякъде. „Програмист съм“ отговорих в оправдание. Няма да забравя как
очите й се разшириха и устата й направи едно изненадано „О“. А после се изкиска. Почти потънах в
земята от срам. Какво смешно имаше в това? Хората се обръщаха и ни гледаха, а тя продължаваше да се
киска. Слязох на Стадиона и изчаках следващото влакче. Тя знаеше, че слизам на Сердика и докато аз
объркано се промушвах между хората в опит да достигна вратата, кискането й премина в кикот. Не
разбрах защо ми причини това.
След този случай се опитвах всячески да я избягвам. Видех ли я на перона просто изчаквах да се качи в
някой вагон за да избера друг. Тя сякаш знаеше и постоянно се озърташе. Когато ме видеше просто се

приближаваше към мен и нямаше начин да се отърва от нея.
– Ето ти хавлията.
– За какво ми е? – тъпо попитах аз, все още неуспешно опитвайки се да прикрия неприятната изненада.
Тя се изкиска. Онова познато кискане. Смутих се и поех хавлията. И през ум не би ми минало, че е
масажистка. Всъщност изобщо не ме интересуваше каква е. Аз вече знаех – беше досадна. И
настъпателна. Мразя агресивни жени. Плашат ме. Плашат ме със странното превъзходство, с което се
отнасят към околните. И най вече към мен.
– Събличай се!
Усмихна се дяволито и ме огледа целия
Явно на лицето ми се е изписало цялото смущение и объркване, което ме заля при тази неочаквана
команда. Тя се разкиска отново. Сякаш се опитваше да пази поне базисно приличие и успя да сдържи
кискането си да не премине в поразяващия смях от метрото.
– Как да те масажирам с дрехите?!?
Тя се обърна и започна дя подрежда маслата върху рафта. Стоях в тъпото очакване нещо да се случи.
Естествено нищо не се случи. Вероятно защото си нямах идея какво трябва да се случи в такъв неловък
момент.
– Къде е жената, която ми записа час?
Наистина? Точно това ли успях да изръся? „Къде е жената, която ми записа час?“ Какво значение
имаше. Сигурно в студиото имаше поне още една-две масажистки. Или пък масажист? Какво пък
толкова. С мъж щях да се чувствам по-спокоен. Или с онази възрастната жена, която ме записа.
– Ленка е болна…
Тя повдигна вежди в нямо очакване. После сякаш предугади втория ми въпрос и без да сваля веждите
си каза:
– И няма други колеги. Така, че избирай – или се събличаш и лягаш на масата или губиш часа си

Винаги са ме притеснявали властните жени
Почувствах как червенината обля лицето ми от носа до ушите. Беше безкрайно неудобно. Пролича ми,
че не искам тя да ме масажира. Пак беше настоятелна. Не обичам агресивни жени. Всъщност не обичам
никакви жени. Не! Не в този смисъл! Напротив харесвам жените… само, че никога не знам какво да
кажа. И умирам от срам. Дори от колежките във фирмата. А те са … е класически „очиларки“. И нито
едната от двете не се доближава дори до определението „секси“. Какво ти секси, като си сто кила.
Погледът й ме върна към реалността. Веждите се прибраха и едната се повдигна в ням въпрос. После тя
настоятелно кимна с глава към масата и в нямо възмущение леко разтвори устни. Почти почувствах
заплахата. Започнах несръчно да свалям дрехите си.
– Добре, срамежливко, ще се обърна.
Тя демонстративно се завъртя и нервно затропа с крак. В първия миг застинах смутено. После
постепенно свалих тениската и я сгънах. Огледах се объркано и оставих тениската си на стола до
стената. Събух обувките и поставих чорапите си в тях. Във всяка обувка по един чорап, сгънат на две.
Пръстите ми почти трепереха, когато започнах да разкопчавам ципа на панталона си. Тя въздъхна с
досада.
– И гащите… – със зле прикрита досада каза тя

няма нищо по-лошо от властна жена, която ми се присмива
Застинах. Защо и гащите? И защо изобщо им казва „гащи“. Това са боксерки. Ръцете ми още държаха
панталона в полусвалено положение.
– Всички си свалят и гащите – Тя понечи да се обърне
– Добре! Добре!

Почти с паника в гласа отвърнах аз. Нали щеше да ме остави да се съблека на спокойствие?! Тогава тъпо осъзнах, че можеше да се
преоблека зад паравана в другия край на стаята. Е, вече не можеше тъй като тя стоеше с лице към него. А и хавлията…
– Готов ли си?


Въжето беше здраво завързано около китките ми
Нетърпението в гласа й не вещаеше нищо добро. Сгънах панталона на две и то без да подравня ръба на двата крачола. Сигурно щеше
да се измачка. Сложих го върху тениската си. Без да откъсвам поглед от гърба й свалих боксерките и ги поставих върху панталона.
После смутено покрих гениталиите си с ръце и с шляпането на босите си крака се приближих сковано до масажната маса. Взех
хавлията с благодарност покрих слабините си и залепих задника си на студения балатум. Едвам успях да се наместя и тя се обърна.
– Най-после!
В ъгълчето на устата й се появи дяволито задоволство. Почувствах се сякаш в детската градина съм изял отвратителната си супа и
лелката ме гледа победоносно. Каква беше тази тъпа мисъл. Никога през живота си не бях ходил на детска градина. Освен онази
седмица. След това винаги ме е гледала само баба ми. В главата ми беше хаос от безсмислени спомени и хаотични мисли.
– Е? – С познатото повдигане на веждите попита тя.
– Какво? – С обичайното ми смущение отвърнах аз.
– Какво ще правим?… – Очевидно объркването ми едновременно я разсмиваше и дразнеше тъй като без да изчака отговора ми тя
продължи – Нещо някъде боли ли те или искаш общ отпускащ масаж?
– Ами… аз за отпускане… цял ден съм пред компютъра… – почти почувствах как очите ми се пълнят със сълзи. Какво ми става! Не
съм в училище! Не съм в метрото! Не съм в детската градина!
– Да, бе знам. Нали си програмист

Някак си натърти на последната дума. Какво като съм програмист. Може би трябваше да й кажа просто „да“, когато ме попита дали не
съм инженер. В края на краищата програмистът е софтуерен инженер. Е, аз не съм завършил, но…
Гледах я неразбиращо. Инстинктът ми за самосъхранение крещеше нещо. Съзнанието ми отказваше да приеме очевидното. Тя
държеше въже. Дори не разбрах как се надигнах на лакти. Ако не бях гол под хавлията сигурно щях да подскоча целия.
– Ама това за какво е? – Сълзите в очите ми вече бяха съвсем осезаеми. Винаги са ме потискали властните жени. Майка ми. Баба ми.
Онази лелка в детската градина, заради която никога не отидох след злополучната ми единствена седмица. После учителката по
немски. Първата ми шефка. И втората. Нямаше по-голям кошмар обаче от властна жена, която ти се присмива. Усещах как тя едвам
потиска кикота си.
– Ама ти и това ли не знаеш?
Сълзи на унижение и болка напълниха очите ми
Някак си повдигнах рамене или поне това исках да направя. Гласните ми струни бяха станали на топка от смущение. Като онзи път,
когато ме изправиха пред целия клас. И всички момичета се кискаха, а аз едва си поемах дъх и само отварях и затварях уста като риба
на сухо. Мразех ги. Всичките.
– Нали си поръчал масаж за отпускане? – Тя завъртя глава и ококори очи в нямата риторика на въпроса „Абе ти смахнат ли си или си
от друга планета?“ – Ти какво работеше… А, да… програмист
Пак натърти на „програмист“. Явно й доставяше удоволствие да ме гледа как се изчервявам.
– Аз ако имам нужда някой да ми напише някаква програма ще те питам. Ти като имаш нужда от масаж, ще питаш мене. Става ли?
И докато се усетя ловко привързваше китката ми към металната рамка на леглото. Обиколи масата и привърза и другата ми китка.
Въжето се обтегна между двете ми китки и притисна слабините ми. Усетих го точно върху пениса си. Тя подръпна въжето няколко
пъти колкото да се увери, че е здраво завързано. При всяко дръпване въжето се триеше върху члена ми. И неочаквано той започна да
набъбва. Само не това?! Надигнах глава и погледнах надолу. Дано не се вижда. Не се виждаше, но тя проследи погледа ми.

– Ама ти какво? Да не се одърви?
Одърви? Никога не бих използвал подобен просташки език. Одърви! Да не съм пън. Пенисът ми обаче
сякаш чу и гордо продължи да се „одървя“.
– Алоу… програмиста! Какво си мислиш?
Тя гледаше с насмешка ту зачервеното ми от срам и смущение лице, ту подуващата се хавлия.
Неочаквано за мен тя хвана хавлията за единия край и рязко я дръпна. Смутено опитах да прикрия
голотата си с ръце. Въжето се вряза в китките ми.
– Ама ти да не си мислиш, че това е от ония студия? – Тя широко разтвори уста в недоумение. Дали
преиграваше?
– Да не смяташ, че съм някаква курва и ще ти го лапна сега? Ама какво си въобразяваш, бе
програмистче?
Нищо не си въобразявах. Членът ми обаче очевидно реагираше на невероятната хипотеза за лапането и
продължи да се издува.
– Ай, стига го дърви, а? На курва ли ти приличам?

Ти защо се надърви?
Опитах да отговоря нещо, но от устата ми излезе нещо като тих хленч. Усещах как пенисът ми набъбва
почти до максималното си състояние. Иска да го скрия с длани. Въжето ми пречеше. Опитах да извъртя
тялото си настрани и кушетката застрашително изскърца.
– Я стига мърда! – Със силен, заповеднически глас почти изкрещя тя.
Застинах на кушетката. За няколко мига и двамата гледахме втренчено набъбналия ми пенис. След това
тя ехидно се усмихна. Зъбите й се оголиха в някаква закана. Не, не изглеждаше като готова да го лапне.
Членът ми сякаш разтълкува погрешно мисълта за лапането и неконтролируемо подскочи.
– Добре, програмистче! Щом ме смяташ за курва, така да бъде.
Тя хвана въжето и силно опъна краищата му към средата. Болката в китките ме изненада. Рамката на
кушетката издрънча и после проскърца. Получи се нещо като клуп по средата на въжето, в който тя
навря пениса ми. Гледах невярващо как стигна до дъното и после… пусна.

Тя ми крещеше заповеднически
Болката избухна в главата ми и аз изкрещях. Усетих как левият ми тестис се притисна за миг под въжето
после се плъзна под него. Десният ми тестис предвидливо подскочи нагоре и се отдели от „брат си“ и
застана мирно до ствола на пениса ми. Сълзи напълниха очите ми. От болка. Унижение. Изненада. Едва
успях да поема дъх и тя изкрещя:
– Ама къде бяга тоя? Я, да ги наместим.
Ръката й грубо се пъхна под въжето. Напипа левия ми тестис и грубо го промуши през примката.
Изкрещях отново. Този път крясъкът ми премина в спонтанно ридание. Сълзите в очите ми бликнаха и
се стекоха надолу към ушите ми. Какво прави тя? Защо го прави?
– Спри! Моля те!
Почти протегнах ръка към нея в опит да я сграбча и да я принудя да ме освободи. Тя ловко се извъртя и
демонстративно ми се надупи. Кискането й изпълни малкото помещение.
– Я, да видим? – С престорено любопитство тя погледна към члена ми – Май, нещо вече не сме толкова
„корави“, а?
Ръката и обхвана омекналия ми от болката пенис и подигравателно го разклати. Главичката му се
пляскаше в корема ми, което предизвика нова вълна кискане. Започнах да я моля. Да спре. Да спре
болката и унижението. Ниско в стомаха си още усещах тъпата тежест на премазания си ляв тестис. Тя
изобщо не ме слушаше. Завъртя се и косата й се развя като грива. Плавно разкопча копчетата на ризата
си и със закачлив поглед я свали от раменете си. После я пусна на земята. В някакъв миг на паралелно
усещане за реалност осъзнах, че има хубави гърди. Дори в сутиен си бяха хубави. Единствените гърди,
които бях виждал не бяха дори на стотна хубави колкото нейните.
– Ама ти пак започна да се одървяш така ли?

Гърдите й се разтресоха от внезапното спиране. Преглътнах на сухо вече с ясното съзнание, че това са
най-хубавите гърди в сутиен, които някога бях виждал. Тя беше гневна? Не ми харесваше погледа й.
– Да не мислиш, че съм някоя курва, а? – Поклатих объркано глава – И сигурно очакваш да ти го лапам,
а?
Силен шамар по голата главичка на пениса ми

Искаше ми се. За пръв път осъзнах, че много ми се искаше да ми го лапа. Членът ми отново започна да
се надига. Да набъбва в пълния си обем. Ами ако все пак ми го лапнеше. Тя посегна към пениса ми и го
обхвана с ръка. Не вярвах, че се случва. Дъхът ми се учести. Никога не съм вярвал, че може да се случи.
Виждах как ръката й обхвана ствола на члена ми. Тя дръпна леко надолу и заголи главичката. Вече
почти не чувствах болката от стягането на въжето. Нейната ръка около пениса ми се превърна в центъра
на вселената. Тя леко се приведе. Погледът ми се премрежи в очакване на невероятното.
И то се случи. Със силен шамар по голата главичка на пениса ми тя изтръгна мощен рев на болка от
гърдите ми. После ме удари отново. Изревах пак. И отново. И пак. Вече не можех да ги броя. Само
виках. И я молех да спре. Когато притисна длан към устата ми осъзнах, че вече няма как да ме бие, но
болката не преставаше. Надигнах глава и погледнах пениса си. Беше зачервен от ударите. Защо го
правеше?
– Е, за курва ли ме вземаш? Програмистче?
– Не… – Едвам успях да прошепна аз – Моля, те…
– Какво ме молиш, програмистче?
въжето се стегна около скротума ми
Какво я молех? Да спре да ме удря? Но така ме докосваше. Болката бавно се превърна в тъпо парене по
целия ствол на члена ми. Исках да ме докосне. Само веднъж. Или да го лапне. И щях да свърша. На
мига. Какво я молех? Да спре? Или да не спира? Въжето се стегна около скротума ми и болката отново
обля тялото ми. Този път по различен начин. Усещах грубата тъкан да се стяга. Част от кожата ми пое
между двете търкащи се въжета и аз изкрещях от болка отново.
– Стига…
– Искаш да спра ли, програмистче?
Тя спря да опъва, но не отхлаби хватката. Или може би малко. Пенисът и скротумът ми сякаш започнаха
да изтръпват. Чувствах ги като някаква отделна част от тялото си. Хем бяха част от мен. Хем не бяха.
Завъртях глава в някаква смесица от болка и копнеж, когато тя прокара нокът по скротума ми и го
плъзна по ствола на члена.
– А, не искаш ли да свършиш, програмистче?
Дишах на пресекулки. Надигнах глава за да видя как пръстите й си играят с тестисите ми. Почти го
усещах. Или не го усещах. После тя обхвана ствола на члена ми и започна да движи ръката си нагоренадолу. Познатото движение. Бях го правил толкова пъти сам, но за пръв път изпитвах толкова силна
възбуда. Тя се приведе и опря лакът в тялото ми. Почувствах мириса й. Очите ми се спряха на бюста й

Почти се докосваше до мен. Бях сигурен, че ако само веднъж гърдите й се докоснат до тялото ми ще
свърша. Погледнах надолу и видях как ръката й продължава да се движи. Вече не толкова бавно.
– Искам…
какво ме молиш – агресивно ме попита тя
Успях да прошепна пресипнало. Исках. Страшно исках. Само това исках. Нищо друго. Само да свърша.
– Значи искаш да свършиш, програмистче? Хайде тогава. Да накараме малкото програмистче да
свърши.
Ръката й вече се движеше ритмично. Все по-бързо и по-бързо. И двамата втренчено гледахме как кожата
на пениса ми се движи нагоре-надолу. Бях на ръба. На ръба на болката. На ръба на възбудата. Пенисът
ми беше почервенял от ударите. От спрялата циркулация на кръвта в него.
– Хайде, програмистче! Покажи ми какво можеш.
Струя бяла сперма с мъка премина през затегнатото въже и бликна през отвора на уретрата. Изстенах от
болка и удоволствие. Никога преди не бях свършвал толкова трудно. Чувствах как тласъците на струите
се спират в стегнатата от въжето основа и едва се процеждат нагоре. Усещането беше болезнено. И
невероятно. Стенех и почти виках. Сълзите ми се стичаха надолу. Влизаха в ушите ми и ме гъделичкаха.
Бялата сперма се процеждаше мъчително. Стичаше се тежко надолу по пръстите й и се събираше на
локвичка в основата.

плачех от болка и удоволствие
– Горкото програмистче.
Почти проплаках, когато и последната капка с мъка се плъзна надолу. Имах чувството, че долу под
клупа на въжето имам още тонове семе, което искаше да излезе навън, но не можеше. Отпуснах рязко
глава назад и я ударих в кушетката. После със сетни сили се надигнах и се загледах в ръката й обхваната
пениса ми. Няма ли да спадне? Едва ли, кръвта не можеше да се освободи.
– Е, май програмистчето, само толкова може, а?
Тя дяволито се усмихна и се изправи. Избърса ръцете си в хартиена кърпа. Повдигна ги зад гърба си и
разкопча сутиена. Наистина имаше най-хубавите гърди, които някога бях виждал

(Visited 1 times, 1 visits today)

SIGN INTO YOUR ACCOUNT CREATE NEW ACCOUNT

Your privacy is important to us and we will never rent or sell your information.

 
×

 
×
FORGOT YOUR DETAILS?
×

Go up

ОЧАКВАЙТЕ НОВ КОНКУРС НА ТЕМА "МОКРИ ПУТЕТА"

Добре Дошли

Добре дошли в eroticon.ml!
Eroticon е сайт за секс,еротика и запознанства между възрастни. Тук можете да създадете нови приятелства, да намерите горещи мъже и жени, диви двойки и секси групи.
Без значение дали си нормален или гей, търсещ секси мъж или жена, може да намериш всичко в eroticon.ml. Регистрирай се днес, и намери нови връзки за довечера.

Защо да се регистрираш?

  • Включи се и намери партньор за горещи сексуални контакти и запознанства
  • Анонимна кореспонденция и чат с други сексуално либерални потребители
  • Открийте еротичния начин на живот на другите регистрирани чрез техните снимки и профили
  • Четете еротични и секс разкази и случки без ограничение (КАТО ГОСТ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ ПО ЕДИН РАЗКАЗ НА ЧАС ! )