Веднага разбрах – лоша работа… Той вървеше пред строя и си избираше от новопристигналите новобранци помощник.
Пет минути преди това ни строиха и обявиха, че е необходим човек в котелното – помощник на огняря…
Висок, над 190 см, мургав, късо подстригана коса, огромни, силни ръце… Влюбих се в него “от пръв поглед”…

…Още на 12 разбрах, че не съм като всички. Гледах съучениците си, панталоните им, по-скоро издутините отпред, а ако в часовете по физкултура някой от тях ме притиснеше много силно, си спомнях за това дни наред. По-късно разбрах всичко за себе си. Не ми се искаше да живея. Страхувах се да живея.
На 18 съм. В армията. Срещнах него. Игор… Оглеждаше ни и избираше. Аз изобщо нямах никакъв шанс – среден на ръст, ръцете ми не са силни, пубертетска фигура… “Ех, избери мен!” Точно това крещяха очите ми. Той случайно надникна в тях и навярно прочете нещо. Продължи нататък по строя, но после се върна.
– Да вървим, боец…
Командирът на ротата се позачуди:
– Този ли?.. Е, както искаш… Ако не става, ще го сменим…
По пътя към котелното, той вървеше с бързи, широки крачки, а аз едва успявах да го догоня. Котелното беше между двете казарми, в гората. Огледа се:
– Умори ли се? Хайде да поседнем, да запалим…
– Не пуша…
– Ясно… Какво, не ти ли е добре в ротата, обиждат ли те? Гледам – не си Херкулес. Точно затова те избрах – стана ми жал за теб, такива като теб яко ги млатят. Но те предупреждавам – ще бачкаш както се полага, без клинчене. Ясно? Как те викат?
– Ясно… Валентин.
– Ама за какъв хуй ми трябваше… Валка… Добре, да вървим…
На място ми показа цялото стопанство. Кое как се прави – не е Бог знае каква наука… Ще се справя. Седнахме да вечеряме.
– И аз служих в това поделение. След армията нямаше къде да ида – родителите ми са алкохолици, няма какво да правя в кооператива, пари няма… Реших да поработя тук и да се преместя някъде в топлите краища на родината. Та – ето, две години вече… Лапай, лапай. Ще пийнеш ли?
– Не знам… Не пия… Е, давай…
– Не пиеш? Хм… А аз обичам. Пък и какво друго да правя, наоколо – само гора. До най-близкото село са 16 километра, пък и там – пълна скръб… Жени няма – всички са разграбени, а тези, дето са свободни са такива плашипутарници… Само по време на отпуск наваксвам… А ти с жените как си? Мориш ли ги?
Усмихвам се глупаво в отговор…
– Ами, да…
– Хуй – да! Ясно ми е, че още цица не си барвал… Добре, да вървим да спим – през нощта има два пъти да ставаме – въглища да хвърляме…
Малка стаичка. Леглото ми е войнишко, желязно. А неговото – ръчно направен голям креват. Почнахме да се събличаме. Ох, колко е хубав… Крака, ръце, тяло, бедра… Гъсти косми на гърдите, по краката. Даже през гащите се виждат тези очертания… Бързо се пъхнах под одеалото – възбудих се, чувствам, че членът ми се изправя. Той заспа бързо, а аз лежа и си мисля: “по-добре да бях останал в ротата – не мога да съм до него, ей така – в една стая и да знам, че никога…”.
Никога не съм правил секс с мъж. Плачех нощем заровил глава във възглавницата, мечтаех за това всяка минута, но не знаех, как да осъществя тази мечта. Страхувах се да я осъществя…
– Ей, боец, ставай! Да отиваме да бачкаме за благото на Родината.
Хвърляхме въглища. Той две лопати, аз – една. “Кога ще свърши всичко това? Не мога повече… Пък на него му е през кура… Хвърля и даже не се задъхва…”. Накрая свършихме.
– Айде в душа.
Така бях уморен, че като погледнах “инструмента” му, само успях да си помисля “Охо! Това се казва!”, но нямах сили даже да се възбудя…
– Ама ти наистина си като момиче – крака, тяло – нежничък си ми ти, Валка. А работиш калпаво – давам ти две седмици срок да се оправиш, или – обратно в ротата… Няма да се пъна и заради тебе… Ясно?
– Ясно…
И се заредиха ден след ден… Въглища, въглища, въглища… Мразех въглищата, миньорите, които са ги изкопали, хората, които се топлеха и миеха с топла вода… И него мразех… Постоянните бъзици, леките, но осезаеми удари по врата и подритвания… Обичах го… Вече исках да ме праща обратно – в ротата. Не можех да бъда заедно с него. Когато веднъж той се приближи до мен и взе ръцете ми в своите:
– Да… С такива мазоли за никакъв хуй не ставаш. Следващата седмица – в ротата. Аз да не съм ти лазарет. Отивай да подредиш спалното… Сготви нещо. Сам ще нахвърлям въглищата.
Обелих картофи, направих салата, крем… Ех, мамка му и живот. Измих пода. Наканих се да излизам с легена с мръсната вода в ръце и на входа се сблъсках с него.
– Къде се вреш, тъпанар? Кьорав ли си?
От удара му паднах на леглото си и излях целия леген с мръсна вода върху себе си и постелята.
– Ама че смотльо! Мърльо. Отивай да се миеш, парцал такъв! И по-бързо. Ядем и си лягаме! Недоносче, баба!
– Няма да вечерям, не искам!
– Ама, че женчо нещастен!
Събрах дюшека и чаршафите да ги изсуша. Разпънах ги на тръбите – ще изсъхнат. Стоя под душа и се къпя. Избиват ми сълзи. “Ама защо така става… С какво съм се провинил, Господи, какво толкова лошо съм успял да направя през живота си, че съм наказан така…”. Свърших с къпането, влиза той.
– Иди да хапнеш все пак. Оставих ти… Докато не е изстинало…
Седя, ям, даже не усещам вкуса. Мъчно ми е! Ох, колко ми е мъчно! Влезе Игор, погледна ме и отиде да спи. Вдигнах масата. Подпрях се на стената, седя си тихичко и сам себе си оплаквам… Влиза:
– Дълго ли ще седиш така? Я бързо си лягай!
– Ама всичко е мокро още… Не е изсъхнало…
– Лягай до мен. Или си стеснителен?
Влизам в стаичката. Събличам се тихо в тъмното. Той лежи и пуши. Понадигна се. Аз легнах до стената, направо се притиснах в нея, за да не го докосвам. За първи път лежах в едно легло с мъж…
– И за какъв хуй те взех… По-добре някой як боец, вместо теб… Пожалих го, майка Тереза направо, да я еба… Мама ти ще се разкатае там – сега в ротата ще си като новобранец, почти две седмици са минали, твоите вече са успели да се сдушат помежду си… А ти там, сега ще си самичък…
Сега вече мъката ми се изля. Заплаках. Не, не заплаках, а заридах:
– Че каква разлика – тук, там… Ще издържа…
Той ме обърна към себе си – прегърна ме, притисна ме:
– Ти какво, Валка! Добре де, успокой се, недей така! Ей, тихо, тихо…
Успокоява ме като дете, гали ме по гърба. Ръцете му – огромни, силни. Тикнах нос в косматата му гръд и тихо плача. Като че ли се успокоих. А той все ме притиска. А на мен ми е така хубаво от усещането на неговото тяло, неговия аромат, от дишането му, от това, че за първи път лежа така близко с мъж, а той сега ме гали по гърба и ме успокоява. Ако тогава ме бяха питали: “Сега?..”. Бих отговорил: “Да, сега вече може и да умра, съгласен съм…”. Изведнъж взе лицето ми с ръка и ме целуна – нежно и силно.
Отстрани се и пак. С език разтвори устните ми, проникна между тях. Едва не умрях от сърдечен удар. Чувствам, членът му е станал – опира се в корема ми… Шепне ми на ухото:
– Валенце, ако веднага не станеш и не си тръгнеш, “пре-велика” глупост ще направя с теб… Тръгваш ли?..
А на мен дъхът ми не стига да отговоря смислено:
– Не… Игор… не… аз… оставам… аз искам така… нека…
Запуши ми устата с целувка. Легна по гръб, положи ме върху себе си. Започнах да го целувам.Лицето, шията, гърдите, корема. Той замря, само диша тежко и тихо стене. Притиснах лице към гащите му. Търкам се в него. Той протегна ръка – искаше да свали гащите си. Отместих ръката му и сам ги свалих. Колко е огромен. На лунната светлина можех да го разгледам едва-едва, но и което видях ме порази. 20-22 сантиметра, дебел, с вени по ствола, наполовина оголена глава, огромни топки… Не вярвах, че всичко това е до лицето ми, до устата ми… Спомних си всичко, което съм чел и слушал някога за минета. Ще се постарая да му хареса… Почнах да галя с език топките му, да ги взимам в уста, да галя с език под тях… Той тихо стенеше и потръпваше… Прокарах език по ствола и с крайчето му минах по главичката… Той застена по-силно… Не издържах и взех главичката в уста… Никога няма да го забравя… За първи път в живота си лапах член… Вкус, аромат – помня всичко… Той започна да се надига и отпуска, просто набивайки главата ми на хуя си… От време на време ми се струваше, че всеки момент ще свърши и аз спирах и изпусках члена му от устата си – тогава той шумно вдишваше… Накрая, когато отново исках да прекъсна, Игор ме придърпа обратно и започна със стонове и тласъци да свършва в устата ми… Сперма… Сладък и тръпчив сок… Той свършваше дълго и много, а аз едвам успявах да преглъщам. Най-накрая тласъците и потоците спряха. Облизах главичката – по тялото му премина тръпка… Отстраних се и се свих на кълбо край бедрата му… “А какво ще стане по-нататък? Сега той ще каже нещо, което просто няма да мога да преживея…”. Той пое въздух, надигна се и ме притегли с две ръце:
– Ела при мен, Валка… Ти, какво… Ела…
Едва не закрещях от любов към него… Заринах лице в гъстите косми на гърдите му… Той повдигна лицето ми и ме целуна. Целуна ме! Сега не съм му противен!! Той не ме презира!!! Той отново започна да ме гали, опипва, ласкае. Постепенно ръката му се спускаше все по-надолу и надолу. Прекара я по задните ми части, задържа ръката си върху тях… Започна лекичко да ги стиска… Задъхах се… Започнах да мърдам и да повдигам дупе в такт с движението на ръцете му…
– Правил ли си го някога?…
– Не, Игор, никога…
– Може много да те заболи… Малко съм едър като за първи път…
– Ще издържа…
– Е, както кажеш, Валка…

Сложи ме по гръб. Сгъна одеалото и го подложи под дупето ми. Протегна ръка към нощното шкафче и взе някакъв крем… Аз лежах и треперех от страх и желание… Той ме целуна:
– Ако много те заболи, кажи си… Аз не съм звяр, някакъв…

(Visited 7 times, 1 visits today)

SIGN INTO YOUR ACCOUNT CREATE NEW ACCOUNT

Your privacy is important to us and we will never rent or sell your information.

 
×

 
×
FORGOT YOUR DETAILS?
×

Go up

Добре Дошли

Добре дошли в eroticon.ml!
Eroticon е сайт за секс,еротика и запознанства между възрастни. Тук можете да създадете нови приятелства, да намерите горещи мъже и жени, диви двойки и секси групи.
Без значение дали си нормален или гей, търсещ секси мъж или жена, може да намериш всичко в eroticon.ml. Регистрирай се днес, и намери нови връзки за довечера.

Защо да се регистрираш?

  • Включи се и намери партньор за горещи сексуални контакти и запознанства
  • Анонимна кореспонденция и чат с други сексуално либерални потребители
  • Открийте еротичния начин на живот на другите регистрирани чрез техните снимки и профили
  • Четете еротични и секс разкази и случки без ограничение (КАТО ГОСТ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ ПО ЕДИН РАЗКАЗ НА ЧАС ! )