– Добре де, какво да правим като заместник министъра те мисли за доцент, а ти не си му казвала, че си доцент?
– Не, не съм. – повтори Биляна за пореден път. Вече не се притесняваше. Преди десетина минути може би да, но вече не. Беше някакво много тъпо недоразумение. В края на краищата те я пратиха на онази конференция вместо доцент Койнова. Да бяха пратили някой от другите научни работници, а не нея. Тя дори не говори на конференцията, просто връчи папката с изследванията и молбата за субсидия на професор Бъчваров. Случайно с него беше заместник министъра и просто размениха няколко думи. Беше съвсем неформално. Тя разказа накратко за изследванията, резюмира предимствата на новия сорт царевица и спомена за субсидията. Заместник министъра явно се впечатли от непринуденото й държание и даде визитката си. Даже не помнеше къде я бутна – не беше очаквала, че някога ще й потрябва.

– Ще трябва поне лаборант да те направим.
– Ама аз нямам висше? – като видя раздразнения поглед на директора на института, Биляна добави – В смисъл имам висше икономическо, а не по аграрни науки.

Професорът се замисли за миг. От сутринта го бяха метнали с тая Биляна. Обади му се председателят на Селскостопанската академия и го подхвана – каква била тая млада доцентка, защо не могат да я намерят. Навя го и го нася като разбра, че Биляна изобщо не е доцент, а е прост полевъд. „Как може да изпратите полевъд на такова събитие“ – крясъците му още отекваха в главата на професор Савов. Стар беше вече за такива дивотии. Погледна младата жена пред себе си. Майната им, като искат млада доцентка ще я получат. Важното беше да не му създават ядове и ако може да одобрят субсидията в пълен размер.

– Ми като нямаш, ще изкараш моето момиче – заключи професор Савов и даде знак на Биляна да напусне кабинета му.

* * *

Днес Биляна беше командирована в София. След четвърто поредно отлагане на разглеждането на субсидията за института, професор Савов я беше изпратил на среща със заместник министъра. Последните няколко месеца в живота й настъпиха две основни промени: първо доцент Койнова вече открито й се сърдеше и второ – беше втори семестър Химия в Шуменския университет. А, да – вече беше преназначена и за лаборант. Били разбираше, че крехкият й успех се дължи само на някакво недоразумение. Разбираше даже, че след днешната среща най-вероятно всичко ще рухне като кула от карти. Нямаше никаква представа как ще успее да защити искането за субсидия. Честно казано не й пукаше особено за субсидията – бяха я накиснали още с оная конференция и не изпитваше абсолютно никаква вина за създалата се ситуация. Много повече я тревожеше мисълта, че след като заместник министърът разбере, че тя не е никакъв доцент и до вчера е била прост селскостопански работник просто ще я отреже за субсидията. Сигурно ще вдигне див скандал. А после, после просто ще я уволнят. И къде ще търси нова работа в малкия си роден град? Никъде.

– Госпожице… – секретарката ровеше в паметта си за фамилията на Биляна.
– Госпожа. Госпожа Миненска.
– Да, извинете. Госпожо Миненска, заместник министъра може да Ви приеме сега.

Биляна се изправи. Мамка му да става каквото ще! С плавна походка тя пое към кабинета. Беше голям. Направо огромен. Сякаш по-голям от цялото й жилище. Заместник министъра я гледаше втренчено зад бюрото си. Да, Били определено хващаше окото, особено като сложи късата, черна рокля, плътно прилепнала по тялото й. Усети как погледа му попива всеки сантиметър от тялото й. Със задоволство почувства как увереността й се завръща – тя имаше предимство. Голямо предимство. Вече беше извоювала първата си малка победа. Тя беше онази Били. Дивата Били. Пристъпи с бързи крачки напред.

– Добър ден, господин министър. Истинско удоволствие е за мен да Ви видя отново.
– Заместник министър. Заместник министър, госпожице Миненска – все още му беше трудно да отдели очи от тялото й, но опитът му на политик все пак го накара да вдигне поглед към очите й.
– Дааа, заместник министър – сякаш замислено каза Биляна и отбеляза втората си малка победа. В очите на заместник министъра за миг се появи неувереност. Наистина ли го потискаше мисълта, че е заместник министър. Едва ли – по-скоро го жегна, че тя не е запомнила позицията му. Били умееше да преценява мъжете.
– И защо трябваше да бия път до София за тази пуста субсидия? – Били вече го гледаше предизвикателно. Изобщо нямаше намерение да му дава време за реакция – Мисля, че десет минути ще ни стигнат за да прегледаме документацията.
– Нека са двадесет. Кафе?

Половин час по-късно Биляна все още страстно обясняваше детайли от изследванията. Заместник министърът отдавна не я слушаше. Толкова беше възбуждаща, млада, красива, умна. В интерес на истината беше я забелязал още на коктейла след конференцията. Беше някак си странно независима от останалите. И изобщо не се впечатли от присъствието му. Куп светила на науката раболепничеха пред него. Не беше чак толкова самовлюбен – знаеше, че подмазвачите го обикаляха, не защото беше той – просто защото от хора като него зависеше субсидията, а и оцеляването на институтите. Тя обаче беше различна. Сякаш не я интересуваше нищо освен онова там… Онзи сорт или за каквото там говореше. Преми малко, когато се беше надвесила над бюрото му и показваше някакви диаграми, виждаше деколтето й. Виждаше, че няма сутиен и въпреки това гърдите й изглеждаха перфектно. Когато тя мина от неговата страна на бюрото за да намери таблиците той усети аромата й. Почувства електрическото напрежение, което излъчваше тялото й. И тази къса, прилепнала рокля. Сам не разбра как и кога ръката му се плъзна по бедрото й.

И получи звучен шамар.

Не помнеше някога жена да го е зашлевявала. Стъписа се. Та той беше … Ама тя какво си мисли… В този миг усети, че ръката му е още на бедрото й. Сконфузи се и я погледна. Биляна го гледаше студено. Пресметливо. С ясно премерено движение го зашлеви още веднъж. Той най после разбра и махна ръката си.

– Ще пипаш, когато ти позволя!

Били се беше задълбочила в обясненията си. Усети старата страст от студентските години, когато за нея беше най-важна каузата. Каквато и да беше тя. Сега отново се усещаше жива, когато обясняваше как са постигнали резултатите от този сорт. Ръката му я изненада. Първата плесница беше просто реакция. В първия миг я заля гняв и възмущение. В гърдите й се надигна бяс. Справедлива ярост. И после се появи онази Били. Дивата Били от протестите. Тя зашлеви втората плесница. Тя беше тази, която сега нареди:

– Ставай!

Мъжът насреща й я изгледа стреснато. Ама той беше заместник министър на земеделието и храните, член на управителния съвет на Държавен Фонд Земеделие, член на Комисията по аквакултури, председател на борда на…

– СТАВАЙ!

Стана.

– Свали си панталоните!

Тя видя колебанието в очите му. Забеляза тревожният поглед, който хвърли към вратата на кабинета си.

– Кажи на секретарката ти да не допуска никого в следващия един час И СИ СВАЛИ ПАНТАЛОНИТЕ!

Той все още се колебаеше, но вдигна телефона и нареди на секретарката. После погледна Биляна и преглътна. Все още не можеше да се реши да изпълни второто нареждане. Биляна се приближи към него. Лицето й застана на не повече от педя от неговото. Усещаше дори как гърдите й се опират в неговите.

 

– Свали си панталоните! – нареди отново Дивата Били. Той беше мъж все пак. Не издържа. Може би грешно изтълкува близостта. Не беше правил секс доста отдавна. С жена му само формално споделяха едно легло. А и толкова много работа. Ръката му се плъзна към дупето на Биляна. Продължи нагоре. Премине през извивката на талията й. Стигна до гърдата й. Усети я млада. Топла. Стегната и все пак мека и жива. Дори не разбра кога получи ритника в тестисите. И шамара. И удара зад врата. Когато се осъзна беше на пода, на колене с длани на пода. Биляна натисна главата му надолу и настъпа вратовръзката му. Понечи да се изправи но вратовръзката се стегна около врата му. Ами ако това беше атентат! Разумът му отчаяно се опитваше да вземе връх над надигащата се похот. И не успя, защото в този миг ръката на Биляна се плъзна по бузите на задника му, премина през ануса, поглади перинеума докато не достигна до тестисите. Стисна ги докато той не изстена.

– Ще пипаш, когато ти позволя! ПОВТОРИ!
– Ще пипам, когато ми позволиш – повтори той. Биляна стисна тестисите му, а с другата ръка го дръпна за косата. Вратовръзката се стегна и дробовете му отчаяно затърсиха въздух.
– Ще ми говориш на Вие! Повтори!
– Ще пипам, когато ми позволите – едвам успя да промълви той. Тя леко отпусна хватката.
– Ще пипам, когато ми позволите КОЯ! Коя съм аз!
– Ще пипам, когато ми позволите госпожице Миненска.

 

Били пусна косата му. Отпусна хватката около тестисите му и плавно отдели ръката си от тялото му връщайки я по обратния път. Клекна пред него. Погледна го и му даде миг-два да поеме въздух. После спокойно продължи:

– Хайде сега, свали си панталоните!

Този път той се подчини. Изправи се, разкопча колана и свали панталоните си. Били повдигна вежди въпросително. Беше се изправила и стоеше със скръстени ръце пред него.

– Чакам!

Той плъзна ръце надолу и свали и слиповете си. Всичко се сбра на купчина около глезените му.

– Иди до бюрото си. БЕЗ да вдигаш панталоните!

Биляна го изпревари и взе дълга черна линия от органайзера. Той се поклащаше като пингвин след нея. Членът му се развяваше при всяка крачка. Били го погледна и с рязко движение залепи линията на голия му задник.

– По-бързо!

Заместник министърът, председател на борда, член на комисията, почетен секретар и още много титли, които сам не можеше да запомни се озова седнал в креслото си. Гол от кръста надолу. С панталони около глезените и полу еректирал пенис. Биляна стъпи на седалката между краката му. Върхът на обувките й опираше скротума. С линийката се заигра с набъбващия пенис.

– Не се възбуждай!

Той я погледна объркано. Пенисът му определено не се подчиняваше. Радваше се на въздуха, на светината и най-вече на усещането, че скоро някой ще се погрижи за него. И то не кой да е а това страхотно маце в черната рокля. Биляна сякаш разбра, че мисловният процес отече някъде надолу и като забеляза неподчинението с рязко шляпване наказа немирника по главичката. Заместник министърът се сви. Пенисът му пулсираше.

– Не се възбуждай докато не ти разреша! Повтори!

Биляна се наведе напред. Лицето й беше на сантиметри от неговото. Притисна крака си по-плътно към седалката и върхът на обувката й се впи в скротума размазвайки двата нищо неподозиращи тестиса. Министърът изпъшка.

– Повтори!
– Няма да се възбуждам…
– Няма да се възбуждаш докато какво?
– Няма да се възбуждам докато не ми разрешите… – Биляна притисна върха на обувката си още малко. Предизвиквайки поглед изпълнен с болка и объркване. Миг по-късно здравият разум успя да изпрати правилното послание до устата:
– Няма да се възбуждам докато не ми разрешите, госпожице Миненска.
– Точно така. Добро момче.

Биляна спусна ръка и хвана скротума.

– Обади се на секретарката сега и попитай какво имаш да правиш днес. По-бързо.

Той с усилие се пресегна и вдигна слушалката на телефона си. Секретарката вдигна и той я попита. Тя започна да изрежда задълженията му за деня като картечница. След минута той затвори. Явно беше приключила.

– Един от Фонда ме чака отвън… – все едно му беше. Просто това беше последното, което чу в слушалката. Биляна го гледаше в очакване. Той се опита да изрови още нещо от паметта си.

– И трябва да се обадя на областния управител на Плевен за някакъв язовир… – усещаше пръстите й как изпъват кожата на скротума му и издърпват тестисите изпод върха на обувката й. Имаше масивна, дебела подметка, от ония високите. Кожата на скротума се остъргваше в гумата. Биляна беше хванала скротума му с ноктите на палеца и показалеца си. Знаеше, че го боли.
– Ами обади се тогава!
– Сега ли? – преглътна тежко
– Обади се и може да има награда.

 

Той пак вдигна слушалката и поиска да го свържат с областния. Биляна разкопча ризата му и отметна вратовръзката встрани. Прокара ръба на линийката по зърната на гърдите му. После бавно я спусна надолу. Пресегна се и дръпна органайзера за бюро към себе си. Когато се наведе обувката й отново притисна тестисите му и той изохка. Областният най-накрая вдигна от другата страна. Поздрави ведро и започна да излага проблема. Заместник министърът почти не слушаше. Бореше се с ерекцията си. Бореше се, защото виждаше как Биляна внимателно наблюдава поведението на пениса му. А той се изпълваше. Тя взе антителбода. Изпробва го разсеяно във въздуха и го насочи към пениса му. Той опита да се отдръпне, но нямаше къде. Били леко прихвана препуциума с антителбода. Не стискаше. Нямаше нужда. Той ясно усещаше четирите остри зъбчета на канцеларското пособие. Просто, ефективно. Така както вадеше телчета от листите, така щеше да перфорира и кожичката на пениса му. Биляна го гледаше. Подкани го да продължи разговора. Той се насилваше да се съсредоточи в пороя думи в слушалката си.

– Да, да разбирам… то във вашата община ли е? … В Кнежа … Ами добре

 

С облекчение почувства, че пенисът му започна леко да спада. Биляна се отдръпна и стана. Гледаше го как говори и после бавно бръкна под роклята си и събу бикините си. Пенисът му реагира мигновено. Сякаш притоците кръв не спираха. Вече набъбваше неудържимо. Биляна подсмихна и рязко шляпна тестисите с линийката. Заместник министърът едва потисна вика си. Биляна се приближи и разлюля бикините си на пред очите му. Поднесе ги към носа му. Почувства сладкият, вкусен аромат на вулвата й. Едва удържаше ерекцията си. Тя плъзна ръце надолу и достигна пениса му. Беше невъзможно да спре възбудата си. Усети как пръстите й увиха бикините около пениса му и стегнаха плата. Вече той не можеше да отпусне еректиралия си член. А тя продължаваше. Усука бикините си около скротума. Тестисите му станаха една обща топка. Напрегната, корава като топка за тенис. Тя усука плата още веднъж. И пак. Всичко долу беше изтръпнало. Усещането беше сякаш пениса и топките му се потапят в лед.

– Господин заместник министър, приемате ли? – гласът в телефона отчаяно се опитваше да привлече вниманието му. – Да Ви пратя ли едно становище на експертите?
– Да, да пратете да го прегледам – с усилие каза той и затвори. Отпусна глава назад. Никога през живота си не помнеше да е изпитвал толкова силна сексуална емоция. Биляна приключи с овързването на пениса му и отново сложи крак върху седалката на стола. Този път той виждаше как обувката опира топката от тестиси, но усещането беше притъпено и изтръпнало.

– Е?
– Какво? – неразбиращо я попита той.
– Какво ще стане с язовира?
– Ами… като прати докладната ще видя какво иска

Погледът й изстина. Тя се наведе напред и с върха на пръстите си стисна в основата на главичката на пениса.

– Искам резултати! Не приказки!

Биляна стисна още. Той изохка и я погледна объркано.

– Искат десет хиляди за почистване на района, щели нещо там да правят.
– И? – Биляна не отхлаби хватката. Притисна тестисите му с обувката си и се приведе още напред.
– …ще им ги дам… – изстена заместник министъра. Биляна го изгледа изпитателно.
– Добро момче…

Ръката й нежно замилва пениса му там, където допреди малко така жестоко го беше притиснала.

– А сега онзи отвън.

Той я погледна странно. Нали не очакваше да го покани вътре? Тя му спести мисловния процес:

– Назначи му среща за по-късно

С облекчение се подчини и разпореди на секретарката да отпрати експерта в момента. Биляна разсеяно изучаваше гънките на препуциума му. Това беше единственото място, където имаше гънки по пениса му. Всичко останало беше стегнато и опаковано. Пръстите на били обхождаха двата тестиса. Кожата беше изпъната от напрежението. Гореща и лъскава. Биляна стана и смъкна роклята си. Отдолу беше абсолютно гола.

– Наградата ти харесва нали? – жадният му поглед беше повече от изразителен – Не я заслужаваш! Ти си лошо момче!

Тя го шляпна с линията по върха на пениса и продължи.

– Как можа да ме разкараш до София заради някаква субсидия?! КАК СМЕЕШ!

Тя се приведе и гърдите й се разлюляха точно пред лицето му. Биляна хвана с пръсти зърното на лявата му гръд. Защипа силно и усука.

– Искам да не ме занимаваш повече с тази субсидия… и ще получиш награда.

Изправи се и сложи крак на бюрото му. Вулвата й се разчекна безсрамно пред очите му. Ония диви татуировки от едно време сякаш подсилваха вулгарността на гледката. Той я гледаше право във вулвата, жадно, алчно, хищно. Биляна го плесна с линията и повдигна брадичката му с края й. Погледите им се срещнаха.

– Можеш да си опиташ малко от наградата.

Той мигом се подчини но линийката се впи в адамовата му ябълка и го възпря.

– Първо обаче ще направиш план. Искам да мислиш. – явно му беше трудно, почти невъзможно да мисли в момента и Били му помогна – Какво трябва да направиш за да не ме разкарваш повече за тази субсидия?
– Ами… – мисълта му се движеше със скоростта на костенурка – ами, трябва да се чуя с Министерство на Финансите само за да знаят… после, после…

Съзнанието му отчаяно се опитваше да се концентрира. Голата вагина на Биляна пред очите му обаче просто го побъркваше. Малките срамни устни изглеждаха тъмни и сочни като зрели малини. Заради позата стояха леко разтворени и между тях блещукаше влажния вход на влагалището.

– После трябва да се обадя във финансовия отдел за да ги разчетат за следващия месец.
– И само това ли? – Биляна не можеше да повярва колко е просто да отпуснат 380 000 на института й. Нямаше някакви обосновки, нямаше разрешения от куп места. Всичко зависеше от човека насреща й.
– И трябва да уведомя министъра… той ще иска да знае..

 

Били се окопити. Хвана телефона, прокара слушалката между краката си и му го подаде. Накъдреният кабел на слушалката минаваше под вагината й. За да може да говори той трябваше да се приближи на по-малко от педя от нея. Очите му бяха вперени в младата й вулва. Тя натисна деветка от бутониерата за да го свърже със секретарката му. Той полагаше максимални усилия за да се концентрира.

Първо говори с някой от Министерство на финансите. Не беше министъра. Явно дори не беше заместник министър, защото той се държеше доста императивно. Просто им каза, че следващия месец одобряват субсидията на нейния институт. След това се свърза с финансов отдел в неговото министерство. Беше дори по-кратък. Преди Били да натисне деветката за трети път тя взе слушалката от ръцете му. Издърпа кабела, така че накъдрената жица се прошмули през лабията й. Апаратът зад нея се потътри по бюрото. Кабелът се опъна максимално. Тя уви жицата около врата му и го придърпа към себе си.

– Може да си опиташ. Мъничко!

И залепи устните му върху своите малки устни. Той жадно засмука лабията й. Езикът му лижеше входа на влагалището на Били. Изпиваше всички бликащи отвътре сокове. Устните му засмукаха лявата й лабия. Биляна усети как кръвта й се събира долу. Клиторът й набъбна. Той го усети с върха на носа си и се премести към него. Всмука го с устни и го зализа с върха на езика си. Биляна го удари със слушалката по гърба и го отблъсна. Трябваше да овладее физическите импулси на тялото си.

– Стига ти толкова! Продължавай с работата!

Потисна желанието си да затърка клитора си. И пъхна слушалката в ръката му. Натисна девет. След няколко минути го свързаха с министъра. Почти не говореха за субсидията. Министърът го запита за няколко странични теми. Той отговаряше кратко и от време на време облизваше устните си. Дали го правеше неволно или още усещаше вкуса й? Били се отърси от тази мисъл. Спусна крака си и прекрачи стола му. Плъзна тялото си надолу и седна върху коленете му. Очите му шареха по голото й тяло. Тя спусна ръка към пениса му и го опря във венериния си хълм. Даде му да почувства топлината й. Масажираше го внимателно. Бавно. Когато той приключи разговора с министъра Биляна го гледаше очаквателно.

– Готово. Следващия месец имате субсидията… ще я получавате на траншове. От финансовия ще се погрижат за документите.
– Добро момче! – каза нежно Били – сега си искаш наградата нали?
– Да!
– Да, какво – този път тихо попита Били
– Да, госпожице Миненска. Искам си наградата.
– Добре, но първо ще трябва да се обадиш на председателя на Селскостопанска Академия за да го зарадваш.

И без да дочака реакцията му натисна отново деветката. Вече за последен път. Този път секретарката се забави. Явно не успяваше да се свърже с председателя на Академията. Биляна продължаваше да масажира пениса на заместник министъра. Вече беше станал морав от задържаната кръв. Скоро трябваше да го освободи.

– В чужбина е… – прошепна след малко той – в Брюксел…
– Там телефони нямат ли? – попита невинно Биляна и притисна пениса му между срамните си устни. Съвсем прилежно започна да ги разтваря около него. Подпъхна ръка под двата стегнати в бикините й тестиси и се опита да ги натъпче във вагината си. Той отметна глава назад. Явно не беше чак толкова изтръпнал там долу.
– Свържи ме по мобилния му – каза в слушалката. След малко в слушалката се чу мъжки глас. Явно все пак всичко беше възможно за един заместник министър.

– Здравейте, професоре – с възможно най-бодрия си глас каза зам министъра. Явно изцяло беше забравил името на горкия председател – Искам да Ви поздравя с отличните резултати за изследванията… – политикът в него все пак взе връх над възбудата. Биляна го гледаше как стегнато обяснява на председателя на Академията, че току що са взели решение да им отпуснат още една целева субсидия.

Те били взели решение. Кои са те? Биляна се усмихна с крайчето на устните си. Ако не беше тя тази субсидия никога нямаше да достигне нейния институт. Надигна се леко и когато той я погледна въпросително, тя насърчително му закима с глава да продължава разговора. Изчака го отново да заговори с онзи, политическия си глас, и с цялата тежест на тялото си се наниза на члена му. Без предупреждение. Без да го подготви. Искаше да го изненада и успя. Той едва не изкрещя. Вече не можеше да говори. Отсреща се чуваха благодарствени слова. Биляна се надигаше и спускаше рязко. Всеки път забиваше члена му докрай във вагината си. Беше свършил добра работа и заслужаваше награда. Той едва успя да промълви нещо за дочуване. Остави слушалката на бюрото и еякулира. През цялото време мучеше от болка. Със сигурност му се искаше да крещи, но го беше страх секретарката му отвън да не го чуе. Опита се да спре ритъма на Биляна, но тя не му даде. Чукаше го най-безжалостно. Усети спазмите на тялото му в опит да спрат изцеждащия оргазъм. Той отдавна беше изцедил и последната капка сперма от тестисите си и в момента тялото му се гърчеше в агонията на сухия оргазъм. Биляна знаеше, че го измъчва и това й доставяше удоволствие. Спусна ръка и затърка клитора си. Свърши бурно. Не заради него. Свърши защото се възбуждаше от себе си. От силата, която беше преоткрила в душата си.

Когато оргазмът й отлетя се облакъти на гърдите му за момент. Погледна го. Беше изцеден. Физически, психически, емоционално.

– Добро момче.

Каза Били и изниза пениса си от него. Той не можеше да помръдне. Биляна облече роклята си. Огледа се за бикините и ги видя все още увити около пениса и тестисите му.

– Ще ти ги оставя за подарък. – и след като се огледа добави – не е зле да се обличаш, след пет минути секретарката ще дойде да изнесе чашките от кафето.

Огледа се още веднъж и излезе.

(Visited 1 times, 1 visits today)

SIGN INTO YOUR ACCOUNT CREATE NEW ACCOUNT

Your privacy is important to us and we will never rent or sell your information.

 
×

 
×
FORGOT YOUR DETAILS?
×

Go up

ОЧАКВАЙТЕ НОВ КОНКУРС НА ТЕМА "МОКРИ ПУТЕТА"

Добре Дошли

Добре дошли в eroticon.ml!
Eroticon е сайт за секс,еротика и запознанства между възрастни. Тук можете да създадете нови приятелства, да намерите горещи мъже и жени, диви двойки и секси групи.
Без значение дали си нормален или гей, търсещ секси мъж или жена, може да намериш всичко в eroticon.ml. Регистрирай се днес, и намери нови връзки за довечера.

Защо да се регистрираш?

  • Включи се и намери партньор за горещи сексуални контакти и запознанства
  • Анонимна кореспонденция и чат с други сексуално либерални потребители
  • Открийте еротичния начин на живот на другите регистрирани чрез техните снимки и профили
  • Четете еротични и секс разкази и случки без ограничение (КАТО ГОСТ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ ПО ЕДИН РАЗКАЗ НА ЧАС ! )