Придъпах малко вратовръзката си надолу. Навик. Винаги съм смятал, че късата вратовръзка стои някак си като лигавник. Трябваше все пак да сложа синята. В сумрака на хотелската стая ризата ми се видя по-скоро синя. На дневна светлина зеленееше и вратовръзката изглеждаше леко нелепо. И през ум не ми мина, че Вероника ще награби целия ми арсенал от ризи и вратовръзки за няколко дни командировка.

– … ключът към правилното диагностициране е определяне на KPI към текущия момент. Докато не определите индекса изобщо няма смисъл да преминавате към следващия етап…

 

Колегата с ентусиазъм на наскоро повишен в централата ведро обясняваше графиката. Със сигурност не бях единственият, който просто гледа как слайдовете преминават един след друг без да вниква особено в съдържанието. Кой идиот измисли тази командировка посред лято?

„Задължително обучение! Хич не си и помисляй да не отидеш!“

Образът на шефката ми, заканително размахала пръст пред лицето изникна в съзнанието ми. Тя естествено дойде с нас, но съвсем естествено прецени, че обучението е само за изпълнителския състав. Интересно защо тогава реши, че трябва да бие път до Бургас? Е, заради плажа естествено.

Всъщност по същата причина и Вероника прие изненадващо бързо промяната. Очаквах поне една вечер цупене, но вместо това тя ме изслуша. После замислено ме изгледа няколко секунди и с решителност, на която не посмях да противореча заяви:

„Обаче всеки ден след обучението ти ще ме водиш на Синеморец.“

Премълчах си и пропуснах да спомена очаквания краен час на учебните ми занимания и тактически реших да й съобщя едва, когато пристигнем. Все пак тя можеше да ходи на плаж по цял ден, а вечер да пием по една бира в Синеморец. И да хапнем прясна риба. Само като си помислих за рибата и стомахът ми изкъркори. Сутринта се успахме и аз буквално излетях от хотела. Нито закусвах, нито пих кафе и сега с нетърпение чаках първата пауза между презентациите. Сигурно има някакво рядко кафе и бисквити, но поне ще сложа нещо в стомаха си. Вече ми се спеше, въпреки целия патос на колегата от централата аз едва успявах да овладея желанието си да затворя очи и да се отпусна на стола.

Телефонът ми тихо избръмча и с характерното пльокване ме уведоми, че имам ново съобщение. Трябваше да изключа звука преди началото. Второ „пльок“ настоятелно ме подкани да извадя телефона си от чантата. Беше Вера.

„Zdrasti!“

„Vodata e strahotna koga 6te doide6“

Нямаше десет! Как щеше да изтърпи до довечера? Естествено, че я предупредих за целия ден скука в хотела, но тя упорито твърдеше, че ще се оправи. Ще чете, ще гледа телевизия, ще отиде в мола…

„В Бургас нали има мол?“

Подготвих й указания как да стигне до двата мола от хотела. Дори разпечатах карта от Google Maps, която тя естествено фъчна някъде без дори да погледне. Сигурен бях, че това са едва първите от серия съобщения и предвидливо изключих звука. Поколебах се за миг и оставих вибрацията включена. За да мога да реагирам по-бързо преместих телефона от чантата си в джоба на ризата.

Хвърлих бегъл поглед на колегите наоколо. С изключение на двама-трима натегачи, всички изглеждаха потънали в скука и почти удавени в апатия. Ентусиазираният колега беше отстъпил мястото си на следващия лектор и пред нас се появи една от шефките на отдели в централата. Винаги с усилие съм приемал изказванията й имайки предвид лекото фъфлене, което придаваше на съгласните „ч“, „ц“, „ш“, „с“ и „з“ почти еднакво звучене от което се губеше всякакъв смисъл от казаното. Предвид отпускарското настроение, което цареше навсякъде щяха да са ми необходими кански усилия за да не заспя.

В джоба ми телефонът отривисто затрепери. Сложих длан на телефона и се огледах. Никой от отегчените ми колеги не обърна особено внимание. Два-три вели погледа бързо загубиха интерес като видяха сконфузената ми полуусмивка. Извадих телефона си и с вперен в лекторката поглед отключих екрана. Стараейки се да не привличам внимание свалих телефона между краката си и бързо начатках:

„po-kasno“

След това изключих вибрацията и оставих телефона на стола между бедрата си. Винаги можех да хвърля по един поглед надолу без никой да ме забележи. Опитах се да се концентрирам върху някаква глуповата картинка на щъркел носещ дипломатическо куфарче и гигантски надпис, който нямаше никаква видима връзка с изображението.

– … много е важно да обърнете внимание на екзактното структуриране на офертата. Всъщност вие сте хората, които менажират рилейшъна с клиента и де факто вие сте хората, които постигат онзи ефект на авантюринисценция, който не може да бъде трансфериран чрез нито един рекламен материал…

Боже, тая жена не може ли да говори нормално? Изключително много мразя надутите фрази без никакъв практически смисъл. Имам усещането, че единствената цел е да те принудят да деградираш до нивото на плазмодий и да ти покажат колко нищожни са твоите скромни усилия на фона на гениалния труд, който полагат разни хора от централата. Раздразнението ми се засили, като видях редовните натегачи как са изпружили врат и усърдно си водят записки.

С периферното си зрение забелязах как екранът светна. Хвърлих бърз поглед наоколо и сведох поглед надолу.

„Sku4no mi e sama…“

Вероника започваше да прекалява. Много добре знае, че не сме дошли на почивка и съвсем ясно съзнава, че не съм тук по собствено желание. Ако зависеше от мен бих предпочел да пренареждам архива в офиса вместо да кисна в залата и да слушам високопарните глупости на поредния безполезник, който се опитва да ми обясни как две и две може да прави осем особено ако се самоорганизирам по-добре.

„Milo, na rabota sam!“

В секундата, в която изпратих съобщението съжалих. Все пак Вера нямаше никаква вина за досадното обучение и проявяваше доста голяма доза разбиране. Поех си въздух и се опитах да се успокоя. Довечера определено щях да я заведа на по бира в Синеморец. Щяхме да се топнем веднъж в морето и да се отпуснем за няколко часа в барчето. Почти усещах аромата на прясно изпържена рибка.

Телефонът отново светна. От екрана Вера приветливо се усмихваше на фона на крив хоризонт от необятно синьо море. Явно беше отишла на плажа отрано щом вече е стигнала до там да си прави селфита. Обикновено прекарваше първия час във водата. Явно е изхвърчала от хотела минути след мен. Дано поне тя е закусила нещо. Коремът ми се съгласи с тихо къркорене.

Тъкмо се бях загледал в добре изпълненото горнище на Вера, когато втора снимка замести първата. Този път беше без очилата и вместо на фона на небето се беше изтегнала върху хавлията. С удоволствие се загледах в добре оформеното й дупе, което едва се подаваше зад лъчезарната й усмивка на преден план. Определено второто селфи държеше да внесе и лек закачлив подтест. Чудех се дали ми се струва или долнището на банския е леко смъкнато надолу. Всъщност, нищо необичайно – Вера често местеше презрамките или бикините си за да „не почернее на райета“. На мен това всъщност изобщо не ми пречеше, защото така можех да се наслаждавам на различни аспекти на дупето й.

„Iska6 li ne6to razbujba6to“

Нещо разбуждащо? Честно казано не бих отказал. Липсата на сутрешната ми доза кофеин определено влияеше на концентрацията ми и аз с удоволствие се наместих удобно за да мога да пиша на Вера и да мога да държа под око лекторката и съседите си по седалки.

„ti pi li kafe?“

Пръстът ми остана на милиметри над екрана. Само миг преди да изпратя съобщението Вера ми изпрати нова снимка. Миг по-късно се появи и закачливо съобщение.

„a ne6to vazbujda6to?“

Кръвта мигом се впусна из тялото ми. В първия миг нахлу бурно в главата ми, колкото да се увери, че на снимката наистина има две добре оформени голи гърди и после мигом се впусна надолу за да съобщи на мързелуващата ми мъжественост, че спешно се нуждаем от нейното внимание. Крадешком се огледах. Приближих телефона към тялото си, така че стоящите зад мен да не могат да видят екрана от никакъв ъгъл. Дъхът ми се ускори. Сведох поглед и се загледах в най-готиното секси селфи – голите гърди на Вера.

Печеше се по монокини. Никога преди не го беше правила. Когато бяхме на Камен бряг, няколко пъти я молих да си свали горнището. Та кой ще ни види там? Тогава Вера категорично отказа, дори се разсърди и й държа чак до довечера, когато демостративно ми се надупи и заспа четвърт час след като си легнахме.

Не можех да откъсна очи от гърдите й. Голи. Бели. Напечени от слънцето. Виждах долната част на сутиена й на снимката. Явно само ги беше заголила за селфито. Дали сега е гола? Глупости! Та плажът в Бургас не е Камен бряг. Трябва да е пълно с хора! И тя стои по гол бюст?

Усетих как членът ми се възправя с неистова сила и бързина. Не може да е гола и сега. Нали някой ще я види? Някаква първична ревност разблъска мислите в главата ми и се изправи грубиянски, загърбвайки всички вперила взор през широко разтворените ми очи. Едрите ареоли на Вера заемаха половината екран. Зърната сякаш все още се възправяха освободени от натиска на еластичната тъкан. Линията на банските личеше ясно дори предвид множеството опити на Вера да мести чашките на горнището за да я избегне.

Пенисът ми пулсираше диво. Чудех се дали някой не може да забележи ерекцията ми. Ситни капчици пот започнаха да избиват по челото ми. Спуснах лявата си ръка и се опитах да наместя пениса си в панталона. Почувствах как през уретрата ми се процеди предеякулационна течност и попи в бельото ми. Вълната от възбуда ме заливаше на талази. Опитах се небрежно да се огледам и да наместя члена си в панталона. Никой не ми обръщаше внимание. Една колежка на средна възраст (и някъде от средна България) ме изгледа с нескрито отегчение и вяло се завъртя на другата страна.

Погледнах отново голите гърди на Вера. Какво не бих дал сега да съм там. Да мога да ги докосна. Или пък още по-добре да се приберем в хотела и да я изчукам. Знам, че не обичаше да й говоря така, но точно това исках да направя с нея в момента – да я чукам, да я чукам до подивяване.

„vazbujda6 me“

Едва успях да напиша с една ръка. Другата все още неуверено беше закрила подутината под панталона ми. Дали ако предеякулационната течност продължи да тече така бурно ще направи петно? И ще се вижда на панталона ми? Трябва да преместя члена си на другата страна. Опитах се да изпъна крак, за да мога да преместя еректиралия си пенис в другата част на боксерките си. Сритах стола на колегата пред мен и той сконфузено се обърна към мен. Аз смотолевих нещо в знак на извинение привличайки ненужни погледи към себе си. Скуката до такава степен беше обзела всички, че дори една муха би предизвикала небивал интерес. Поради липса на такава погледите бяха насочени към мен. След няколко секунди, когато всички се убедиха, че няма нищо интересно се отдадоха на по-развлекателни занимания като чоплене на нокти, драскане по листи и безцелното взиране в произволна точка на залата.

„ako si doyde6 po-rano 6te ti dam da gi pipa6“

Нова снимка се появи на екрана. Вера беше легнала на една страна и закачливо беше сложила върха на показалеца си между полуразтворените си устни. Жестът беше достатъчно еротичен и сам по себе си. Погледът ми обаче беше привлечен от голите й гърди, които апетитно се подаваха от разтвореното горнище на банския. Тестисите ми се свиха болезнено. Нова струя предеякулационна течност бликна върху бельото ми.

Исках да сложа ръце върху белите й гърди. Да почувствам топлината на кожата й. Зърната й да се забият в дланите ми. Пулсациите в пениса ми подсказваха нещо. В някакъв миг изтласкването на предеякулационна течност стана толкова редовно и ритмично, че аз не усетих кога подутите ми тестиси вече не удържат своя товар. Трябваше да стана. И да изляза. Погледът ми се премрежи и гърдите на Вера сякаш заиграха пред очите ми. Голи. Бели. Топли.

Топла струя се изстреля тихо в боксерките ми. После втора. Мокрото петно постепенно се разшири и зае странна форма върху панталона ми. Прикрих го с ръка, но топлината на дланта ми само извика нов порив и нова вълна изпразване. Дали някой ме забелязва. Обърнах телефона с голите гърди на Вера към бедрото си и едва потиснах тежка въздишка, която изпроводи последния тласък. Тестисите ми сякаш спаднаха като превтасало тесто. Членът ми бавно започна да се оттегля назад в търсене на сухо място. С лявата си ръка се опитвах да покрия мокрото петно. Бавно, нормалните мисли започнаха да се завръщат и смутено да се питат как точно възнамерявам да напусна залата с огромно, мокро петно на чатала. Обърнах телефона и се загледах в новото съобщение.

„pribiram se v hotela. ela v po4ivkata. 6te te 4akam gola“

(Visited 2 times, 1 visits today)

0 0 vote
Article Rating
simple-ad

This is a demo advert, you can use simple text, HTML image or any Ad Service JavaScript code. If you're inserting HTML or JS code make sure editor is switched to 'Text' mode.

Subscribe
Notify of
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
SIGN INTO YOUR ACCOUNT CREATE NEW ACCOUNT

Your privacy is important to us and we will never rent or sell your information.

 
×

 
×
FORGOT YOUR DETAILS?
×

Go up

ОЧАКВАЙТЕ НОВ КОНКУРС НА ТЕМА "МОКРИ ПУТЕТА"

0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x

Добре Дошли

Добре дошли в eroticon.ml!
Eroticon е сайт за секс,еротика и запознанства между възрастни. Тук можете да създадете нови приятелства, да намерите горещи мъже и жени, диви двойки и секси групи.
Без значение дали си нормален или гей, търсещ секси мъж или жена, може да намериш всичко в eroticon.ml. Регистрирай се днес, и намери нови връзки за довечера.

Защо да се регистрираш?

  • Включи се и намери партньор за горещи сексуални контакти и запознанства
  • Анонимна кореспонденция и чат с други сексуално либерални потребители
  • Открийте еротичния начин на живот на другите регистрирани чрез техните снимки и профили
  • Четете еротични и секс разкази и случки без ограничение (КАТО ГОСТ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ ПО ЕДИН РАЗКАЗ НА ЧАС ! )